Джудит Макнот - Сега и завинаги

— На колко се обзалагаш, че няма? — попита нежно той, приближавайки се бавно към нея, докато тя отстъпваше назад.

— Не много — колебливо отвърна Виктория и избяга зад бюрото му.

— А когато приключа, ще те окова с верига до мен.

— Това вече можеш да направиш — заобиколи бюрото тя.

— И никога вече няма да те изпусна от поглед.

— Не мога да те виня. — Виктория хвърли поглед към вратата, преценявайки разстоянието.

— Не се опитвай — предупреди я той.

Виктория видя страшния блясък в очите му и не обърна внимание на предупреждението му. Замаяна от щастие, тя рязко отвори вратата, вдигна полите си и хукна по коридора към стълбището. Джейсън я последва, като почти я настигаше, без да тича.

Като се смееше, тя тичешком премина през мраморното фоайе, покрай Чарлз, капитан Фаръл и прабаба си, които изтичаха от салона, за да могат да виждат по-добре.

Виктория стигна тичешком до средата на стълбището, после се обърна и започна да се изкачва заднешком, без да изпуска от очи Джейсън, който преодоляваше стъпало след стъпало към нея.

— Джейсън — каза тя, без да може да сдържи усмивката си, като протегна ръка към него, опитвайки се да изглежда разкаяна. — Моля те, бъди разумен…

— Продължавай да вървиш, скъпа моя — каза той, принуждавайки я да се изкачи на следващото стъпало, — можеш да избереш между моята спалня и твоята…

Виктория се обърна и тичешком изкачи останалите стъпала, после се втурна по коридора към спалнята си. Беше прекосила наполовина покоите си, когато Джейсън рязко отвори вратата, после я затвори и я заключи.

Виктория се извърна към него, а сърцето й биеше лудо от любов и страх едновременно.

— А сега, скъпа моя — каза той тихо и многозначително, като се опитваше да разбере в коя посока се готви да хукне.

Виктория се втренчи с обожание в красивото му бледо лице и после се затича — право към него, хвърляйки се на гърдите му.

— Недей! — проплака тя.

За миг Джейсън остана неподвижен, а после напрежението напусна тялото му и той омекна. Бавно повдигна ръце и ги обви около кръста на Виктория, после силно я притисна в прегръдките си.

— Обичам те — прошепна и зарови лице в косите й. — Господи, толкова много те обичам!

В подножието на стълбището капитан Фаръл, херцогинята и Чарлз с облекчение се усмихнаха, когато на горния етаж настъпи тишина.

Първа проговори херцогинята:

— Е, Атъртън, сега вече знаеш какво е да се намесиш в живота на двама млади и после да понесеш последствията от провала, така както аз трябваше да ги понасям през всичките тези години.

— Трябва да се кача и да поговоря с Виктория — каза той. — Трябва да й обясня, че постъпих така, защото мислех, че ще бъде по-щастлива с Джейсън.

Пристъпи напред, но бастунът на херцогинята препречи пътя му.

— Не си го и помисляй да им се месиш точно сега — дръзко заповяда тя. — Аз искам правнук и ако не се лъжа, вече се опитват да ми го осигурят. А ти междувременно можеш да ми предложиш чаша шери — добави.

Чарлз откъсна поглед от балкона и се втренчи в старата жена, която беше мразил повече от две десетилетия. Той беше страдал заради намесата си само два дни; тя го беше понасяла цели двайсет и две години. Нерешително й подаде ръка.

Херцогинята се загледа в подадената ръка, знаеше, че това е предложение за мир, после бавно постави старческата си длан върху ръкава му.

— Атъртън — обърна се към него тя, докато вървяха към гостната, — Дороти си е вкарала някакъв бръмбар в главата. Решила е да не се омъжва и да се занимава с музика. Но аз смятам, че трябва да се омъжи за Уинстън, и имам план…

© 1987 Джудит Макнот

Judith McNaught

Once and Always, 1987

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: maskara, 2009

Редакция: Xesiona, 2009

Издание: ИК „Плеяда“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10537]

Последна редакция: 2009-05-13 10:19:13