Луиз Бегшоу - Родена в понеделник

Той излиза от входа и я поздравява. После плесва дланта й в стил „Дай лапа“ и това е поредният му жалък опит да се прави на американец.

— Е — ласкаво казва Лили. — Радвам се, че те цени заради това, което си!

Господи, колко мразя метрото.

Всеки божи ден се заричам повече да не пътувам с него. Мога да ставам час по-рано и да вървя пеша. Или да си купя колело. Би се отразило добре на задника ми, както и на банковата ми сметка. Ако не се налагаше да си купувам карта за транспорт, сигурно щях да бъда богата.

Но отново е понеделник сутрин, осем и тридесет, и ето ме тук, заклещена между четиринадесетгодишно момче, което подозрително се търка в момичето пред нас — навярно има ерекция — и петдесетгодишен пияница, вонящ на алкохол и телесни течности. Най-ужасното е, че се чувствам почти обидена, че хлапакът не прави нито един опит да се отърка в мен. Не би трябвало да дискриминират жените заради възрастта им, нали? Годините им дори не би трябвало да ги интересуват.

Може би съм малко чувствителна заради случката с Брайън. След като се позабавляваха, Лили и Джанет се опитаха да бъдат мили с мен.

— Той не те заслужава.

— Разбира се, че можеш да си намериш нещо по-добро — каза Джанет не особено уверено.

— Беше твърде млад за теб — отбеляза Лили.

Стрелнах я с поглед.

— На тридесет и шест години е.

— Ти не си ли на тридесет и осем? — невинно попита тя.

— Може би изглеждам на толкова — отвърнах мрачно.

И така, днес е поредният тъп понеделник. Единствената разлика с предишните е, че вече нямам гадже. Излизах с най-невзрачния мъж на света, а той ме заряза.

— Слава богу — извиква Ванна (това е истинското й име), когато чува новината. Тя е най-добрата ми приятелка. Запознахме се в колежа и останахме приятелки, въпреки че животът ни пое в различни посоки: аз се захванах с преглеждане на посредствени сценарии и слугуване за жълти стотинки, а тя стана отговорен редактор в едно от най-престижните издателства за около сто и петдесет хиляди на година. Аз бях изоставена от един грозен неудачник с вонящ дъх, а тя е щастливо омъжена за банкера Рупърт и има две малки деца.

Всички мъже се заглеждат по нея. Не разбирам как е възможно все още да сме близки.

— Беше негодник, скъпа.

— Зная. Но той ме заряза.

— Коя друга би се захванала с него? — изсумтява Ванна.

— Някакво момиче — унило отговарям аз. — Видях я.

— Хубава ли е?

— Да — признавам. — Е, поне в сравнение с мен.

— Сигурно е кучка — казва Ванна. — А и ти не го харесваше истински.

— Но беше хубаво да имам приятел — споделям с тъга.

— Ще си намериш друг. По-свестен. Все пак работиш в „Уининг Пръдакшънс“. Помисли само колко надарени хора влизат там! Имам предвид, надарени в панталоните — добавя Ванна. — Знаеш, че смятам всички актьори и сценаристи за самодоволни чешити.

— Зная.

— Наистина са такива.

— Наясно съм, че мислиш така.

— Не мога да си представя как ги понасяш — казва тя, сякаш всеки ден ходя ръка за ръка със звездите на „Бритпак“ 2 2 Класация на най-популярните британски актьори — Б.пр. .

— Точно както ти понасяш писателите — изтъквам аз.

— Тях ли? И те са негодници, които се мислят за много важни. Оставям ги на отдел „Връзки с обществеността“ — самоуверено казва приятелката ми. — Разговарям с тях само когато е неизбежно. Например при представяне на нови книги.

— Нямам много възможности да общувам с известни хора в работата си.

— Трябва да опиташ — решително заявява Ванна. — Може би пропускаш най-големия си шанс.

— Нали на връзките между колеги се гледа с лошо око?

— О, да. Ако те хванат. Но къде другаде да срещнеш половинката си? Заета жена с кариера като теб!

Не съм сигурна дали бих могла да се определя по този начин, но си замълчавам.

— Преуморена от отговорна работа — уверено продължава тя. — Творческа работа. С много малко свободно време вечер. Няма къде другаде да откриеш подходящия човек, освен на работното си място. Трябва да гледаш на случилото се с Брайън като на зов за пробуждане.

— Какво искаш…

Когато е в стихията си, човек не може да я спре. Това е едно от нещата, на които дължи успеха си. Никой не се осмелява да я прекъсне.

— Зов за пробуждане, който звучи така: „Повече няма да бъда пренебрегвана! Няма да се задоволявам с каквото ми падне! Ще излизам само с неустоими мъжкари, които се смятат за късметлии, че огън-момиче като мен им е обърнало внимание!“ Това е новата ти мантра, скъпа: „Анна е огън-момиче!“