Луиз Бегшоу - Родена в понеделник

— Мога да си позволя почивка — казвам аз. — Заради теб — добавям и се обръщам към Брайън.

Изглежда малко смутен.

— Не, няма да излизаме… ще ме поканиш ли в стаята си?

— Ооо! — казва Лили, широко отваря сините си очи и се преструва на смаяна.

— Никакво търкаляне между чаршафите! — укорително го предупреждава Джанет и размахва пръст срещу него.

Брайън се засмива. Цялата настръхвам от негодувание.

— Нямам подобни намерения — казва той. — Просто искам да поговорим насаме.

— О, не се смущавай от нас — успокоява го Лили. — Нямаме тайни помежду си, нали, Анна? Като сестри сме.

Примигва с гъстите си черни мигли срещу него.

— Ела.

Повеждам го към спалнята си. Повече прилича на килер с легло, но какво мога да очаквам за триста лири на месец?

— О, не се безпокойте. Ще отидем в кухнята — казва Джанет. — Хайде, Лили.

Влизат в кухнята и затварят вратата. Веднага чувам приглушения им шепот. Навярно се карат коя първа да долепи ухо до ключалката.

— Какво има, скъпи? — питам го нежно.

— Става дума за връзката ни — казва Брайън. — Трябва да споделя нещо с теб.

Господи. Отново се е ровил в книгите за себепознание.

— Не може ли да говорим, докато вечеряме? — питам го с надежда. — Какво ще кажеш да отидем в „Пица Експрес“? — Брайън е малко стиснат. — Всеки си плаща — припряно добавям, като че ли някога е било различно.

— Точно сега би било нарушение на моралните ми принципи — мрачно заявява той.

— Извинявай, не разбирам странния език, на който говориш — казвам и в следващия миг съжалявам.

— О, да, това е типично — сопва се той. — Винаги си била пречка за себеутвърждаването ми!

С мъка преглъщам.

— Извинявай. Какво искаше да кажеш?

— От доста време си част от живота ми, както и аз от твоя — започва Брайън.

— Три месеца.

Смръщва тъмнорусите си вежди. Мрази да го прекъсват.

— Да, добре. Мисля, че това е неповторимо преживяване и за двама ни, от което сме натрупали полезен опит — смутено се усмихва.

Хей! Може би ще ми предложи да се преместя при него. Брайън има малък собствен апартамент. Едностайно бивше общинско жилище в Кемдън с мъничка тераса. Бих могла да седя на шезлонг там цяло лято и да чета сценариите си.

— Аз със сигурност — съгласявам се и го подканвам с усмивка да продължи.

— Разбира се — казва Брайън, сякаш това е пределно ясно. — Но аз се чувствам като в задънена улица. Нуждая се от свеж стимул в живота, какъвто не бих казал, че досега сме си давали взаимно.

Трябват ми няколко мига, за да проумея накъде бие. Изведнъж ми просветва.

— Скъсваш с мен — произнасям бавно. Измервам го с поглед, цялото му шестдесеткилограмово тяло, проскубаните червеникави коси, пъпчивото лице и издайническите сивкави петна под мишниците (предупредих го поне да носи тъмни ризи, но не ме послуша). Казано накратко, Брайън е един от най-непривлекателните мъже, които съм виждала. — Ти скъсваш с мен.

— Не разбирам защо реагираш толкова бурно — казва ми раздразнително. — Аз го приемам просто като трупане на опит.

Мили боже. Това е върхът на унижението.

— Не мога да повярвам!

Старая се да прозвучи учудено, но гласът ми затреперва и издава единствено огорчение.

— Страданието прави човека силен, Анна — мъдро изтъква той.

— Ти си пълен боклук — изтърсвам. — Просто си върви, Брайън, махай се.

Но стои като закован.

— Не е заради външността ти — благородно се опитва да ме утеши. — Е, до известна степен. Не бива да си кривя душата. За мен е важно как изглежда една жена, защото външният вид е отражение на духа — посочва към издутото ми коремче. — Мисля, че трябва да поработиш върху това. Просто приятелски съвет.

— „Отражение на духа“? — сопвам се аз. — Дано не си прав, защото, ако съдя по лицето ти, твоят дух е болен от шарка.

Леко се изчервява.

— Милдред ме намира за доста привлекателен.

— Коя е пък тази? Новата ти приятелка?

Не отговаря.

— Е, твоята Милдред или е лъжкиня, или е сляпа, а ако не е доловила отвратителния ти дъх, значи страда и от липса на обоняние — заплашително се изправям. — Вън от тук.

Тежа с десетина килограма повече от него. Обръща се и се изнизва.

Вратата на кухнята се отваря.

— Всичко наред ли е? — пита Лили, уж нехайно.

— Да — лъжа.

Заставам до прозореца и поглеждам навън. Долу пред книжарницата се мотае някакво момиче. Има руси коси и изглежда що-годе добре, което означава, че не е нито в моята категория, нито в тази на Брайън. Но, разбира се, той притежава жилище в Кемдън…