Луиз Бегшоу - Родена в понеделник

Никога не ще изглеждам като Джанет или Лили, дори ако се подложа на пластични операции на цялото тяло, което не мога да си позволя. Започнах да заделям пари в касичка, за да се сдобия с по-приличен нос, и наскоро надникнах в нея. Събрала съм цели деветдесет и осем лири и тридесет и четири пенса. Имаше малко повече, но преди шест месеца си позволих уикенд в „Ситибрейк“, през който непрекъснато валя.

— Анна, на коя дата си родена? — изведнъж казва Лили, без да отлепи очи от екрана.

— Защо? — питам.

— Просто така, забавно е — убеждава ме тя. — Ще разбереш кой ден от седмицата е било.

— Трети юли хиляда деветстотин седемдесет и първа.

Дългите нокти на Лили чаткат по клавишите, докато въвежда цифрите една по една.

— Понеделник! — извиква тя.

Джанет ме поглежда. Облечена е с прилепнала момичешка розова рокля, която изглежда невероятно в съчетание с матовата й кожа. Дрънкулките по ръцете й звънят при всяко движение.

— „Родените в понеделник са красиви“ 1 1 Част от детско стихче за дните на седмицата. — Б.р. — рецитира Джанет.

Лили тихо се засмива.

— Извинявай — казва тя и повдига костеливата си ръка към устата. — Просто ми се изплъзна! Честна дума!

— Анна разбира от шеги, нали, Анна? — казва Джанет.

— Няма проблем — въздъхвам. Наистина няма. Искам да кажа, не чувам това за първи път. Може би в началното училище е най-трудно. Но след първите десет години човек свиква. Имам предвид, с мисълта, че е грозен.

Не се самозаблуждавам относно външността си. Когато станах на петнадесет, дори баба ми престана да казва: „Преживяваш етап, който ще отмине. Ще видиш“.

Сега не ми се говори за това. Опитвала съм много неща. Равни обувки, пастелни цветове. Грим, който „намалява“ носа ми, оттенъци и светлосенки, но нищо не помага. Остава си голям. И се набива на очи. В случай че си позволя да забравя за него, мъжката част от обществото услужливо ми напомня.

— По дяволите, страхотен хобот имаш!

Това бе реплика, която чух миналата седмица от пиян тийнейджър, докато се прибирах у дома от „Теско“. Признавам, подигравката все пак беше остроумна.

— Не се безпокой, Анна, аз те намирам за красива — казва Джанет.

— Защото истинската красота е вътрешната — изрича лъжата Лили. — Тя е важна.

— Какво е това на върха на носа ти? — пита Джанет.

— Кое? — уплашено пита Лили.

— Някакво червено петънце. Може би ти излиза пъпка — злобно предполага Джанет.

— Господи! — ужасено изпищява Лили. Втурва се към огледалото над камината и се взира в едва забележимата розовина. — Боже мой! Не съм за пред хора! А утре съм на работа!

— Изглеждаш добре — успокоявам я аз.

— Какво разбираш ти?

Разхленчва се и мята буйните си платиненоруси коси като в реклама на шампоан „Тимотей“.

Джанет мъдро поклаща глава.

— Казах й да не ползва този фон дьо тен. Наистина мисля, че запушва порите.

— Ти в кой ден си родена, Лили? — питам, но опитът ми да отклоня вниманието й е безполезен.

— Ще погледна — казва Джанет. Пристъпва към компютъра, поклащайки съвършено стегнатия си, заоблен задник. Джанет има мания да подражава на Джей-Ло. Гледа всичките й клипове с религиозно благоговение и се кичи със златни бижута и естествени кожи, задигнати от фотосесии. Освен това прекалява с хип-хоп аксесоарите и настоява да я наричат Джей-Ми, вместо с истинското й име Джанет Мийкс.

— В сряда — обявява тя.

— „Родените в сряда са злочести“ — шеговито подхвърлям. Кой знае? Всичко бе възможно. Например Лили да се разболее от едра шарка или да прояви остра алергична реакция към колагенов имплантант. Би било фантастично!

— Това е само глупав стих — нехайно казва Лили. — Не означава нищо.

— За разлика от астрологията — изтъквам шеговито.

Хвърля ми злобен поглед.

— Астрологията е напълно доказана.

— От кого?

— От всички — заявява тя и тържествувайки ме затапва.

— Трябва да се залавям за работа — казвам аз и протягам ръка към поредната червена картонена папка. Очилата тежат на носа ми, а очите ми сълзят, но вече е неделя, а трябва да напиша рецензии за още пет сценария, всеки от които, без съмнение, ще бъде толкова ужасен, колкото шестнадесетте, които вече прегледах.

— О, почини си, Анна. Поне за малко! — весело казва Джанет.

Тя работи най-много два дни в седмицата, а изкарва тройно повече от мен. Взира се с премрежен поглед в обектива три-четири часа и ходи по разни кастинги. А аз цял уикенд пиша, докато пръстите ме заболят, съчинявам рецензии за скапани сценарии, по които никога няма да бъдат заснети филми, а през седмицата тичам по поръчки, набирам писма на компютъра, вдигам телефона, правя ксерокопия, разхождам кучета и буквално робувам на една долна кучка на име Кити.