Луиз Бегшоу - Родена в понеделник

— Много мило — казвам, но вече не мога да сдържам смеха си.

— Не се шегувам — сериозно заявява тя.

Ванна е напълно сляпа, когато става въпрос за мен.

Както и да е, поне ме убеди, че краят на историята с Брайън не е чак толкова лошо нещо. Всъщност не можех да го понасям. Естествено, това не означава, че ще го заменя с някой по-добър. Вече зная каква е реалността. Но бих могла да се съсредоточа върху работата си, да се старая да правя добро впечатление. Може би ще получа повишение. Ще постигна нещо.

Казват, че за всеки влак си има пътници, но е общоизвестен факт, че на света има много самотници, нали? Може би някои хора трябва да свикнат да бъдат щастливи сами.

Поглеждам например четиринадесетгодишния хлапак, който упорито се притиска към хубавицата пред мен.

Вдига глава.

— Какво зяпаш? — пита той и се изчервява.

— Не мислиш ли, че трябва да направиш малко място на момичето?

— Млъквай, дебелано — казва той с чаровна усмивка.

Явно не е прочел лозунга, издигнат от Ванна: „Анна е огън-момиче“. Вдигам крак и го стоварвам с все сила върху неговия.

— Ооох! — изкрещява той.

Всички извръщат глави към нас. Хубавицата се обръща.

— Този тук се търкаше в теб — обяснявам й аз.

Хвърля му гневен поглед.

— Малък извратеняк!

— Не е вярно. Тая повлекана си измисля — злобно просъсква хлапакът.

— Как смееш! Жената може да ти бъде майка — казва тя и ми кима с благодарност.

Влакът спира и слизам. Денят е адски горещ и когато най-сетне се измъквам от метростанцията, сякаш преминавам от пещ в сауна.

„Да“, мисля си. Страхотно начало на страхотна седмица!

— Здравейте — казвам на Шарън и Джон, другите двама асистент-продуценти и роби. Всеки от нас има малко бюро, сбутано в кабина точно пред офиса на Кити Симпсън, до секретарките. На книга не сме помощен персонал като тях, а както Ванна често изтъква, ние сме ръководни кадри. Все пак ни се плаща много по-малко и сме длъжни да правим каквото ни наредят.

Шарън и Джон ме поздравяват еднакво вяло. Шарън е оперено двадесет и две годишно момиче, което върши тази работа само защото е за предпочитане пред сервитьорската, докато усъвършенства актьорските си умения. Очевидно е решила, че ако флиртува с достатъчно от мъжете, заемащи ръководни длъжности тук, може би някой от тях ще й даде роля (не каквато предполагате), ще й намери импресарио или нещо подобно. Тя няма нужда от съвети как да търси романтична близост с някого от офиса. Шарън е професионалистка в това отношение. Светлокафявите й къдрици винаги подскачат, а луничките по нежната й кожа сияят. През лятото носи къси ефирни рокли и красиви жилетки с бродерии на цветя. През зимата избира много тесни панталони и плътно прилепващи якета. През цялата година предпочита обувки с тънък висок ток и големи обици.

Джон е на двадесет и осем и се смята за пълен неудачник, но за разлика от мен, гледа на това като на личен избор. Вярва, че благородната мисия на киноизкуството е опорочена от Холивуд и само истински сериозни творци като него могат да я спасят. Мечтае да режисира. Изненада. Междувременно изпитва перверзно задоволство да чете лоши сценарии и да ги предава по-нататък. Винаги ходи с кафяв кадифен костюм и оранжева или тъмносиня риза на карета, защото е луд по всичко от седемдесетте (освен най-ценните неща, например уомблите 3 3 Герои от серия детски книжки от английската писателка Елизабет Бересфорд, публикувани за първи път през 1968 г., по които по-късно са направени телевизионни серии. — Б.р. ). Джон харесва джаз, литературата на бийт поколението и френското кино. Харесва и Кити, която е долна кучка, но, изглежда, това го възбужда.

Джон все още не е загубил работата си, защото е лицемер и подмазвач от световна класа.

Шарън никога няма да бъде уволнена, защото мъжете в офиса няма да позволят на Кити да я пипне.

Аз съм тук, защото върша всичката работа.

— Как мина уикендът? — пита ме Шарън. Играе на минички, смръщила вежди и съсредоточена върху екрана. Никога не е печелила нивото „Експерт“, но не се отказва. — Срещна ли интересни хора?

— Не.

— Чудесно — казва разсеяно. — О, мамка му.

— Може би трябва да играеш само на трето ниво — предлагам.

Шарън ме поглежда с пренебрежение.

— Преминах на следващото… А аз срещнах някого — добавя тя и халките на ушите й подскачат.

— Така ли? Кого?

— Запознахме се на премиерата на „Професия блондинка 2“ — продължава, твърдо решена да ми разкаже подробно.