Луиз Бегшоу - Съдба

— Ще носиш косата си вързана на опашка. И зарежи гланца за устни.

Кейт кимна.

— Получавам ли стипендията, сестро?

— Разбира се, Кейт.

Кейт въздъхна — дълбока, дълга въздишка, при която облекчението й изведнъж пролича в цялото й тяло и монахинята малко се засрами. Момичето беше сираче, наистина, грижеше се за себе си и имаше нужда да остане в това училище.

— Пази се от неприятности и ще получиш първокласни препоръки за всеки колеж, в който решиш да кандидатстваш. И с учението би могла да се справяш още по-добре.

— Не искам да ставам професор все пак, сестро.

— Сигурна съм, че не искаш. Но в добрите университети ще срещнеш мъже от по-добра класа. Запомни това, Кейт.

Момичето се ухили смутено.

— Да, сестро Аугустина. Благодаря ви.

Кейт бръкна в джоба на плисираната си пола и измъкна малък розов ластик за коса. Тя внимателно го уви около лъскавата си грива — веднъж, два пъти, три пъти, връзвайки я високо на главата в пригладена конска опашка, която се полюшваше при всяко движение и я правеше да изглежда спортна и сексапилна. После тя стана и излезе от кабинета.

Сестра Аугустина не си направи труда да й напомни да избърше гланца си. Разбираше кога са я победили.

След тази среща Кейт се превърна в ученичка за пример. Играеше по правилата, поне в повечето случаи — идваше рано, бе свела флиртовете до минимум. Но продължавайки зорко да я следи, сестра Аугустина се чудеше какво все още я безпокои у момичето.

— Кейт Фокс. Има нещо нередно при нея — заяви тя на висок глас една сутрин в учителската стая.

— Кейт? — попита веднага сестра Франсис.

— Момичето няма никакви приятели. — Тя разбърка кафето си с необичайно удоволствие.

По-възрастната жена повдигна вежди.

— Това не може да е вярно. Популярността й не стихва. На обяд винаги седи на пълна маса, винаги е сред тълпата…

— Да, но така и не виждам да има близки приятелки или по-специални отношения с някого. Вниманието й винаги бе съсредоточено върху майка й и върху момчетата. Това не е здравословно. Още по-малко сега. — Сестра Франсис отпи от чашата си, размишлявайки над проблема. — Но какво можем да сторим? Не можем да я направим по-общителна.

— Време е да се помолим на свети Юда — пошегува се сестра Аугустина. Той беше светецът патрон на изгубените каузи. Но думите на по-младата учителка не излязоха от ума й цял следобед.

От какво се нуждаеше Кейт? Въпросът беше труден за старата монахиня, която отдавна бе избрала съвсем различен път в сравнение с младата жена, тази пеперуда, тази искряща красавица, която бе така изпълнена с жизненост. Въпреки това бе сигурна, че Кейт е страдала повече и от двете им. И под всичкия аскетизъм и цялата дисциплина сестра Аугустина се мъчеше да прояви съпричастност.

Тя не беше по светските работи като Кейт. И тази крехка решителност, която обгръщаше девойката като броня, й бе чужда. Не за първи път на монахинята й се прииска да е познавала майката на Кейт. Щеше по-добре да разтълкува поведението на ученичката си. Кейт бе толкова твърда… отказваше всякаква помощ. От какво имаше нужда това момиче, което беше така силно независимо?

И изведнъж й хрумна идея като блестящо прозрение. Кейт отказваше да получи помощ. Но може би нямаше да откаже да окаже такава. Кейт Фокс имаше нужда от омекотяване, имаше нужда да се срещне с някого, който не е като нея, който е уязвим, който би могъл да се възползва малко от тази прекомерна дързост и това неразумно поведение. Сестрата прегледа момичетата в класа на Кейт. Повечето бяха обикновени, отличаващи се сега само по изключителната красота на младостта, която щяха да надраснат с възрастта, след което да навлязат в посредствения си живот, както се боеше тя. Съществуваше обичайната смесица от често срещани прегрешения. Арогантност и суета, онази тийнейджърска жестокост на групичките и разделението, чувството за превъзходство, което би засрамило и някой френски дворец от Ренесанса. А от децата извън училище… не виждаше Кейт да е способна да създаде истинска връзка с някои от глупавите. Момичето бе твърде умно за това. Което водеше до един-единствен кандидат. И още щом се сети за това момиче, сестра Аугустина се усмихна. Не изглеждаха като очевидната двойка, но тя някак предусети, че двете ще си допаднат.

Поредната отбелязана точка срещу свети Юда.

Тя надраска една бележка на класната ръководителка на Кейт.

— Да, сестро?

Кейт се забави на вратата. Сигурно бе притеснена; дори гланцът за устни бе изчезнал.