Луиз Бегшоу: Съдба

Сестра Аугустина я съжали.

— Не се тревожи. Не си загазила — не още. Седни.

Кейт се плъзна в стола пред бюрото, като въздъхна.

— Искам да направиш нещо за мен. Малко е деликатно.

Ето че на младото лице изгря интерес. Кейт леко наклони глава. Божичко, колко беше красива.

— Емили Джоунс ще кандидатства в няколко университета. Бих искала да обсъдиш с нея възможностите й. Доколкото разбирам, тя няма близки приятелки.

— Така е — отвърна мигновено Кейт.

— Познаваш ли Емили?

Кейт се ухили.

— Тя е редактор на списанието. Естествено, че я познавам. — И за удивление на монахинята Кейт издрънка поредица от факти за своята съученичка, за семейството й, за интересите й.

— Значи сте приятелки? — примигна сестра Аугустина. — Не съм ви виждала заедно.

— Не точно — сви рамене Кейт.

— Тогава откъде знаеш толкова много за нея?

— Интересувам се от хората — отвърна просто възпитаничката й.

Сестра Аугустина потисна усмивката си. Това беше отличен знак; това, че се интересуваше от хората, бе почти толкова хубаво, колкото и ако се интересуваше от Бог.

— Ами, между нас да си остане, но се боя, че родителите на Емили може би я насочват по погрешен път. Защо не се намесиш?

Кейт малко се смути.

— Както казах, сестро, не сме приятелки. Тя може да не иска…

— Моля те. Без оправдания. Училището ти направи услуга, Кейт. Сега е твой ред. Това е всичко. Затвори вратата на излизане.

Емили Джоунс седеше в училищната библиотека, когато Кейт Фокс влезе вътре. Почти несъзнателно тя изправи възпълното си тяло. Кейт просто въздействаше по този начин върху всички, даже върху момичетата. Навсякъде вървеше така, сякаш носеше купчина книги върху главата си, сякаш това бе най-добрата частна девическа гимназия в Швейцария или нещо подобно, а не малко църковно училище в Бронкс.

За секунда Емили изпита болезнена завист. Дори неприязън. Момичето беше толкова самоуверено, толкова изтънчено. Кейт никога не се намесваше в жестоките игрички на другите деца, които се деляха на групи и се занимаваха с подигравки. Когато едно от популярните момичета се опита да я постави на мястото й — тя беше сираче, беше бедна, живееше в скапан апартамент някъде на „Гранд Конкурс“, а за обяд винаги си купуваше някаква евтина храна, без излишни глезотии, сякаш беше на купонен режим — Кейт само й се усмихна мило и обидата премина невинно над главата й.

Тези момичета правеха живота на Емили непоносим. Смееха се на килограмите й, на скобите й, на мазната й коса. Дори на оценките й. Тя беше зубрачка и смотанячка. И макар че имаше семейство с женени родители и баща й беше зъболекар в Уестчестър, имаше по-малка сестра, куче и аквариум с рибки — благоденствие, здраво семейство, пари за колеж и всичко останало — в този момент Емили с радост би разменила мястото си с Кейт Фокс. И то с истинска радост.

Тя въздъхна.

Кейт погледна към нея.

— Какво има?

О, божичко, помисли си Емили с досада. Толкова ли бях шумна?

Тя вдигна рамене и се опита да се окопити.

— Заради всичко това. Направо е непоносимо.

Кейт отиде при нея и се задържа край масата.

— Може ли да седна?

Емили беше поласкана. Русата „бомба“ искаше да седне при нея. Завистта й се изпари.

— Хей, разбира се, че може.

Кейт хвърли поглед на купчината лъскави брошури, струпани наоколо.

— Какви са тия неща?

— Университети. Трябва да избирам.

— Вълнуващо — отбеляза Кейт и видът й бе искрен. — Мога ли да помогна?

— Да ми помогнеш? — Емили премигна. — Да ми помогнеш да си избера колеж ли?

— Много ясно. Нали имаш пари? — Пак тази усмивка. Кейт пропъди тревогата на Емили, сякаш не бе нищо особено, проста работа. — Знам къде са всички хубави, зависи какво искаш да учиш. Например знам къде средата е дружелюбна, в кои е добре да се учи политика, изкуства или медицина, такива работи. Знам и някои неща, които не ги пише тук вътре. — Ръката й с поддържан маникюр потупа брошурата на „Иейл“. — В кои имаш най-големи възможности да започнеш работа след завършването, къде е застъпена положителната дискриминация при жените, къде хората са надути, къде има богати либерали и елитни републиканци… къде употребяват наркотици, къде има спортни привилегии… общо взето всичко.

Емили погледна красивото лице на Кейт, сякаш я виждаше за пръв път. Сякаш момичето срещу нея бе смъкнало онази своя маска на отчужденост. Тя беше пламенна, ентусиазирана. И гледаше към Емили с желанието да й помогне.