Мария Дуеняс - Нишките на съдбата

Такава беше съдбата на хората, свързани с историята на тези смутни времена. Техните премеждия, техните възходи и падения са реални факти, които някога занимаваха вестниците, вечеринките и компаниите, а днес се съхраняват в библиотеките и в спомените на старите хора. Малко по-неясна е историята на хората, които бяха до тях през тези години.

За родителите ми биха могли да се напишат различни развръзки на този разказ. В една от тях Гонсало Алварадо е отишъл в Тетуан, за да потърси Долорес, и й е предложил да се върне с него в Мадрид, където са наваксали изгубеното време и повече не са се разделили. В един съвсем друг финал баща ми е останал в столицата, а майка ми се е запознала в Тетуан с един военен — улегнал вдовец, който се е влюбил в нея като ученик, пишел й е нежни писма, канел я е да хапнат пасти в „Ла Кампана“ и да се разхождат в парка при залез-слънце. Благодарение на търпението и упоритостта си, той е успял да я склони да се омъжи за него в едно юнско утро със скромна церемония в тесен кръг в присъствието на децата им.

Би могло да се разкаже нещо и за живота на старите ми приятели в Тетуан. Канделария би могла накрая да се настани в обширния апартамент на „Сиди Мандри“, след като майка ми е затворила ателието. В него може би е устроила най-хубавия пансион в Тетуан. Толкова добре са се развивали нещата, че накрая е купила и съседното жилище, което Феликс Аранда е напуснал, когато в една бурна нощ нервите му не издържали и най-сетне доубил майка си с три кутийки „Опталидон“, разтворени в половин бутилка анасонов ликьор. Може би тогава е полетял като волна птица: може би е избрал да се премести в Казабланка, да отвори антикварен магазин, да има безброй любовници с различен цвят на кожата и все така да се забавлява с дебнене и клюки.

Колкото до Маркъс и мен, може би нашите пътища са се разделили след края на войната. Може би след неспокойна любов, преживяна в продължение на четири години, той се е върнал в родината си, а аз съм останала в Мадрид и съм се превърнала в надменна модистка, ръководеща митично ателие, достъпно само за клиентки, подбрани според настроението ми за деня. Или пък ми е писнало да работя и съм приела предложението за брак на един хирург, готов да ме издържа и да ме глези до края на дните ми. Възможно е също с Маркъс да сме избрали да изминем заедно остатъка от пътя и сме решили да се върнем в Мароко, да си купим в Танжер красива къща в Монте Виехо, да създадем семейство и да започнем истински бизнес, от който да се издържаме, а след предоставянето на независимост на Мароко да се установим в Лондон. Или някъде по крайбрежието на Средиземно море. Или в Южна Португалия. Или, ако предпочитате, може би така и не сме пускали никъде корени и в продължение на десетки години сме пътували от една страна в друга, изпълнявайки разпорежданията на британските тайни служби, предрешени като обаятелен търговски аташе и елегантната му съпруга испанка.

Съдбите ни биха могли да бъдат такива или съвсем други, защото това, което е станало с нас, никъде не е отразено. Може би дори не сме съществували. Или сме съществували, но битието ни е било незабележимо. В края на краищата винаги сме били на обратната страна на историята, невидими във времето, изтъкано от нишките на съдбата.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6785

Издание:

Мария Дуеняс. Нишките на съдбата

Испанска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2012

Редактор: Вера Янчелова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978-954-26-1096-0

Името Мамбру е деформирано произнасяне на Марлборо, т.е. има се предвид Чърчил, който произхожда от аристократичното семейство на херцозите Марлборо. — Б.пр.

Във виното е приятелството (лат.) но аналогия на латинската сентенция In vino verilas — „Във виното е истината“ — Б.пр.

Елит (фр.) — Б.пр.

Артистичното име на Пастора Рохас Монхе (1889–1979 г.) — севилска танцьорка, една от най-значимите фигури на фламенкото. — Б.пр.

Прозвище на Рафаел Гомес (1882–1960 г.) — прочут испански тореадор. — Б.пр.

Прочут мексикански певец и актьор (1911–1953 г.). — Б.пр.

Артистичното име на Консуело Портела (1885–1959 г.) — популярна испанска певица. — Б.пр.

Общо название на няколко вида традиционни безалкохолни напитки, приготвяни от чуфа (земни бадеми). — Б.р.