Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Благодарности

Монахът, който продаде своето ферари е много специален проект, осъществен с усилията на някои много специални хора. Дълбоко благодарен съм на моя прекрасен производствен екип и на всички онези, чиито ентусиазъм и енергия превърнаха идеята ми за тази книга в действителност, особено на моето семейство от Sharma Leadership International. Трогнат съм от вашата преданост и чувство за мисия.

Изразявам особена благодарност:

— На хилядите читатели на първата ми книга „Мега-Живот!“, които бяха така добри да отделят време, за да ми пишат и да споделят историята на успеха си или да посетят моите семинари. Благодаря ви за безкрайната подкрепа и любов. Вие сте причината да правя това, което правя.

— На Карен Петърик за лидерството във вътрешния дизайн и неуморните усилия за завършването на този проект.

— На моя приятел от детството Джон Самсън за вдъхновяващите бележки по първите чернови и на Марк Клар, Тами и Шариф Айза за прекрасния принос към ръкописа.

— На Урсула Качмарчик от Министерство на правосъдието за поощрението и подкрепата.

— На Кати Дън за прекрасната корица. Бях сигурен, че нищо не може да надмине корицата на „Вечна мъдрост за себевладеене“. Грешах.

— На Марк Виктор Хансън, Рик Фришман, Кен Вегоцки, Бил Ултън и особено Сатя Пол и Крийша Шарма.

— И най-много от всичко на прекрасните ми родители Шив и Шапш Шарма, които ме напътстваха и ми помотаха от първия ден; на моя предан и мъдър брат д-р Санджай Шарма и добрата му жена Сюзан; на дъщеря ми Бианка за присъствието й; и на моята жена и най-добър приятел Алка. Ти си светлината, която ми показва пътя.

— На Айрис Тапоум, Клод Примо, Джуди Брънсек, Карол Бонет, Том Бест и Микаела Корнел за енергията, ентусиазма и вярата в тази книга. Много специална сърдечна благодарност на Ед Карсън, президент на Harper Collins, за това, че веднага видя потенциала на тази книга, повярва в мен и превърна нещата в реалност. Дълбоко ценя неговите съвети.

Той се свлече насред претъпканата съдебна зала. Беше един от най-прочутите адвокати по наказателно право в Америка — еднакво известен както с три хиляди доларовите си италиански костюми, които красяха добре охранената му фигура, така и с неизменните си победи в съда. В първия момент не можех да помръдна, парализиран от случващото се. Великият Джулиан Мантъл се беше превърнал в жертва и сега пълзеше по пода като безпомощно дете, трепереше, тресеше се и се обливаше в пот.

Всичко от този момент нататък се развиваше като в забавен кадър.

— Боже мой, Джулиан е зле! — изкрещя секретарката му, давайки емоционален израз на нещо, което всички виждахме.

Ужасената съдийка бързо измърмори нещо по служебния телефон, който беше инсталирала до стола си за спешни ситуации. Що се отнася до мен, аз просто седях там зашеметен и объркан. „Моля те, не умирай, стари глупако! Рано е да си отидеш. Не заслужаваш да умреш по този начин.“

Съдебният пристав, който до този момент стоеше като мумия до вратата, се хвърли напред и започна да масажира сърцето на падналия правен герой. Секретарката на Джулиан, надвесила дългите си руси къдри над рубиненочервеното му лице, шепнеше успокоителни слова, които той очевидно не можеше да чуе.

С Джулиан се запознахме преди седемнайсет години. Тогава бях още студент по право и един от партньорите му ме беше взел на стаж през лятната ваканция, за да помагам при подготовката на делата. По онова време той беше постигнал всичко. Беше красив, блестящ, безстрашен адвокат по наказателно право с величествена кариера пред себе си. Джулиан беше младата звезда на фирмата; от него се очакваха чудеса. Още си спомням как една вечер бях останал късно на работа и минавайки покрай царствения му кабинет, за миг хвърлих поглед към поставения в рамка цитат на масивното дъбово бюро. Цитатът беше от Уинстън Чърчил и изразяваше най-добре същността на Джулиан: „Сигурен съм, че днес ние сме господари на съдбата си, че задачата, пред която сме изправени, не е непосилна; че можем да издържим на всички мъки и изпитания. Докато имаме вяра в каузата си и непоколебима воля да спечелила победата няма да ни убегне.“