Робин Шарма: Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Бях изумен от този нов, подобрен Джулиан Мантъл.

„Как е възможно човек, който само преди няколко години изглеждаше като съсипан старец, сега да има такъв цветущ и жизнерадостен вид? — питах се аз в нямо недоумение. — Дали чрез някакво магическо лекарство не е намерил извора на вечната младост? На какво се дължи това невероятно подмладяване?“

Джулиан пръв наруши мълчанието. Разказа ми как свръхконкурентният правен свят му нанесъл тежки щети — не само физически и емоционални, но и духовни. Неумолимият темп и непрестанният натиск го изтощили и съсипали. Той призна, че здравето му се разклатило и че е загубил някогашните си блестящи интелектуални способности. Инфарктът бил само един симптом на по-дълбок проблем. Постоянното напрежение и изтощителният график на адвокат от световна класа като него разрушили най-важното — и може би най-човешкото му притежание — духа му.

Когато докторът му дал ултиматум да се откаже от правото или да се откаже от живота, той видял златна възможност да разпали вътрешния огън, който познавал от младостта си, онзи огън, който угаснал, когато правото за него станало повече бизнес, отколкото удоволствие.

Джулиан видимо се вълнуваше, докато разказваше как продал цялото си имущество и заминал за Индия, страна, чиято древна култура и мистични традиции отдавна го привличали. Пътувал от едно селце към друго, понякога пеш, понякога с влак, научавал непознати обичаи, разглеждал древните забележителности и обикнал индийците, които излъчвали топлина, доброта и освежителна перспектива за истинския смисъл на живота. Дори онези, които имали много малко, откривали домовете и сърцата за изморения посетител от Запада. В тази магическа обстановка дните преминавали в седмици и Джулиан бавно започнал да се съживява и да усеща, че отново живее като пълноценен човек, може би за пръв път от детството си насам. Постепенно си възвърнал присъщото си желание да учи нови неща, творческата искра, а също и ентусиазма и енергията за живот. Почувствал се по-радостен и спокоен. И придобил отново способността да се смее.

Въпреки, че се наслаждавал на всеки момент от времето, прекарано в тази екзотична страна, пътуването му в Индия било нещо повече от обикновена ваканция за разтоварване на съзнанието. Джулиан нарече престоя си в тази далечна страна „лична одисея на аза“. Каза ми, че бил решен да открие кой всъщност е той и каква е целта на живота му, преди да стане прекалено късно. За да постигне това, най-важно било да се свърже с огромната съкровищница на древната индийска мъдрост и да научи как да води по-богат, пълноценен и просветлен живот.

— Дано не ти прозвучи много превзето, Джон, но сякаш получих заповед отвътре, сякаш някакъв вътрешен глас ми каза, че ми предстои да замина на духовно пътешествие, за да разпаля загубената искра — каза Джулиан. — За мен това беше период на пълно освобождаване.

Колкото повече разширявал изследванията си, толкова по-често чувал за индийските монаси, които живеели над сто години и въпреки напредналата възраст водели младежки, енергичен и пълноценен живот. Колкото повече пътувал, толкова повече научавал за безсмъртните йогини, които владеели изкуството да управляват съзнанието и духовното пробуждане. И колкото повече виждал, толкова повече копнеел да разбере динамиката, скрита зад тези чудеса на човешката природа и се надявал да приложи тяхната философия в своя собствен живот.

През първите етапи от пътуването си Джулиан потърсил и намерил много прочути и високоуважавани учители. Всеки от тях го посрещал с отворени обятия и отворено сърце. Всеки бил готов да сподели с него скъпоценното познание, което бил натрупал в много прераждания, прекарани в спокойно съзерцание на висшите въпроси, свързани с човешкото съществуване. Джулиан се опита да ми опише красотата на древните храмове, с които е осеян мистичният пейзаж на Индия, постройки, издигащи се като верни стражи на вечната мъдрост. Разказа ми колко дълбоко го развълнувала светостта на цялата обстановка.

— Това беше вълшебно време в моя живот, Джон. Представи си ситуацията — изморен стар адвокат продава всичко — от състезателния кон до ролекса си, пъха останалото в една голяма раница, която ще е негов постоянен спътник, и тръгва на пътуване към древните традиции на Изтока.

— Трудно ли ти беше да заминеш? — попитах го аз, защото не можех повече да сдържам любопитството си.