— Всъщност това беше най-лесното нещо, което някога съм правил. Решението да се откажа от практиката си и всички материални притежания ми се стори съвсем естествено. Албер Камю някъде казва, че „истинската щедрост към бъдещето се състои в това да отдадем всичко на настоящето“. Е, точно това направих аз. Знаех, че трябва да се променя — затова реших да послушам сърцето си и го направих по необратим начин. Животът ми стана много по-прост и придоби много повече смисъл, когато оставих багажа на миналото зад себе си. В момента, в който престанах да прекарвам толкова много време в преследване на големите удоволствия в живота, започнах да се наслаждавам на дребните неща, например да гледам как звездите танцуват в лунното небе или да усещам как слънцето гали лицето ми в прекрасната лятна утрин. Индия е толкова стимулиращо интелекта място, че рядко се сещах за всичко, което бях оставил зад гърба си.
Първите срещи с мъдреците и учените от тази екзотична цивилизация били интересни, но не донесли на Джулиан жадуваното познание. Мъдростта, която търсел, и практическите техники, които се надявал, че ще променят качеството на живота му, продължавали да му убягват през тези първи дни на неговата одисея. Късметът за пръв път му се усмихнал след около седем месеца, прекарани в Индия.
Намирал се в Кашмир, древна загадъчна земя, задрямала в подножието на Хималаите, и там имал щастието да се запознае с един мъдрец на име Йоги Кришнан. Този слаб мъж с гладко обръсната глава също бил адвокат в „предишното си прераждане“, както често се шегувал с широка усмивка. Трескавият ритъм на съвременния градски живот в Ню Делхи един ден му омръзнал и той също се отказал от материалното си богатство и се оттеглил в един по-прост свят. Кришнан станал пазач на селския храм и по този начин постепенно познал себе си и предназначението си в генералния план на живота.
— Животът ми се беше превърнал в непрекъсната тренировка по гражданска отбрана и това ми омръзна. Разбрах, че мисията ми е да служа на другите и така да допринеса този свят да стане по-добър. Сега живея, за да давам — казал той на Джулиан. — Прекарвам ден и нощ в този храм и водя аскетичен, но щастлив живот. Споделям прозренията си с всички, които идват тук да се молят. Служа на онези, които са в нужда. Не съм свещеник. Аз съм просто човек, който е намерил душата си.
Джулиан разказал на този бивш адвокат и настоящ йогин собствената си история. Описал му предишния си живот, в който бил прочут и се радвал на много привилегии. Признал на Йоги Кришнан как ламтял за богатство и как работата му се превърнала в мания. Описал му с дълбоко вълнение вътрешното си объркване и духовната криза, в която изпаднал, когато някога яркият пламък на живота му започнал да гасне във вихъра на безумното препускане.
— Аз също съм минал по този път, приятелю мой. Аз също съм изпитал подобна болка. Но научих, че всичко се случва по определена причина — отвърнал съчувствено Йоги Кришнан. — Всяко явление има цел и всеки неуспех крие поуки. Разбрах, че провалът, независимо дали е личен, професионален или дори духовен, е жизненоважен за вътрешното израстване. Той носи вътрешно развитие и множество духовни награди. Никога не съжалявай за миналото, а го приеми като учител, защото то е точно това.
Щом чул тези думи, Джулиан изпитал дълбока радост. Може би в Йоги Кришнан той открил ментора, когото търсел. И кой друг, ако не един бивш топ адвокат, който чрез своята духовна одисея е намерил по-добър начин да се живее, би могъл да му разкрие по-добре тайната да постигне живот с повече равновесие, повече очарование и наслада?
— Помогни ми, Кришнан. Трябва да се науча как да изградя по-богат, по-пълен живот.
— За мен би било чест да ти помогна с всичко, с каквото мога — казал Йоги Кришнан. — Но ще позволиш ли да ти подскажа нещо?
— Разбира се.
— Откакто се грижа за този храм в това малко селце, чувам приказки за една мистична група мъдреци, които живеят високо в Хималаите. Според легендата те са открили някаква система, която дълбоко променя качеството на човешкия живот — нямам предвид само физически. Предполага се, че системата е холистична и съдържа пълен набор от вечни принципи и древни техники за освобождаване на потенциала на съзнанието, тялото и душата.
Джулиан бил силно заинтригуван. Това му се сторило идеално.
— И къде точно живеят тези монаси?
— Никой не знае, а аз за съжаление съм прекалено стар, за да тръгна да ги търся. Но ще ти кажа нещо, приятелю мой. Мнозина са се опитвали да ги намерят и мнозина са се провалили — с трагични последствия. Високите части на Хималаите са невероятно коварни. Дори и най-опитният алпинист е безпомощен пред опасностите, които крият. Но ако търсиш златните ключове към блестящо здраве, вечно щастие и вътрешно равновесие, не аз притежавам тази мъдрост — притежават я те.
Читать дальше