Робин Шарма: Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Джулиан, който никога не се предава лесно, отново попитал Йоги Кришнан:

— Сигурен ли си, че нямаш представа къде живеят?

— Всичко, което мога да ти кажа, е, че местните хора в селото ги наричат Великите мъдреци от Шивана. Според тяхната митология Шивана означава „оазис на просветлението“. Тези монаси са почитани така, сякаш притежават божествени тела и божествена сила. Ако знаех къде се намират, би било мой дълг да ти кажа. Но съвсем честно не знам — всъщност никой не знае.

На следващата сутрин, когато първите лъчи на индийското слънце заиграли по многоцветния хоризонт, Джулиан поел пътя към загубената земя на Шивана. Първо си помислил дали да не наеме за водач някой шерпа, който да му помогне при изкачването на планината, но по някаква странна причина инстинктът му подсказвал, че това е пътешествие, което трябва да предприеме сам. Затова може би за пръв път в живота си той се отърсил от оковите на здравия разум и се доверил на интуицията си. Усещал, че не го заплашва нищо. По някакъв начин знаел, че ще намери онова, което търси. И така, с мисионерска страст, той започнал изкачването.

Първите няколко дни били лесни. Вървял нагоре и от време на време срещал някой от жизнерадостните жители на селцето в подножието, които се разхождали из гората — може би търсели подходящ материал за дърворезба, а може би усамотението, което това сюрреалистично място предлага на осмелилите се да се изкачат толкова високо в планината. Друг път вървял сам и използвал самотата, за да си мисли къде е бил през живота си — и накъде се е запътил сега.

Не минало много време и селото под него се превърнало в едва забележима точица на приказното платно от природни красоти. Величието на заснежените хималайски върхове карало сърцето му да затупти по-бързо и за момент спирало дъха му. Изпитвал един вид единство с пейзажа, нещо като близостта, на която се радват двама приятели, след като дълги години са споделяли най-съкровените си мисли и са се смели на шегите си. Джулиан, който многократно е пропътувал света, си мислел, че е видял всичко. Но никога не бил виждал такава красота. Чудесата, които поемал с пълни шепи през тези магически мигове, се сливали във величествената симфония на природата. Изведнъж той се почувствал радостен, въодушевен и безгрижен. Точно тук, високо над човешката обител, Джулиан бавно започнал да излиза от черупката на обикновеното и да изследва света на необикновеното.

— Все още си спомням какви мисли ми минаваха през главата там горе — каза Джулиан. — Мислех си, че в крайна сметка най-важното в живота е какъв избор ще направиш. Съдбата на всеки човек се определя от избора, който прави във всеки отделен момент, а аз изпитвах увереност, че съм направил правилния избор. Знаех, че животът ми никога няма да бъде същият и че скоро ще ми се случи нещо прекрасно, може би дори някакво чудо. Това беше невероятно пробуждане.

Докато се изкачвал все по-нагоре в планината и усещал как въздухът става все по-разреден, Джулиан малко се разтревожил.

— Но приличаше по-скоро на приятните тръпки, които те обземат преди абитуриентския бал или когато започва да се гледа някое интересно дело и журналистите те преследват по стълбите към съдебната зала. И макар да не разполагах нито с водач, нито с карта, ясно виждах накъде вървя и едва забележимата пътека ме отвеждаше все по-нагоре към най-високите части на планината. Сякаш имах някакъв вътрешен компас и той лекичко ме подтикваше към мястото, където отивах. Струва ми се, че не бих могъл да спра, дори и да исках.

Джулиан се развълнува и думите му се лееха като бърз планински поток след проливен дъжд.

Той продължил изкачването си още два дни и се молел пътеката да го отведе до Шивана, а през това време мислите му се връщали към предишния му живот. Макар и да се чувствал напълно освободен от стреса и напрежението — неразделна част от предишния му свят, той все пак се чудел дали наистина ще може да прекара остатъка от живота си без интелектуалното предизвикателство, което правната професия му предлагала през цялото време, след като завършил Харвард. После мислите му се връщали към кабинета с дъбова ламперия в блестящия небостъргач в центъра на града и идиличната вила, която продал за смешни пари. Мислел за старите си приятели, с които посещавал най-добрите ресторанти в най-скъпите квартали. Мислел си също и за любимото си ферари и как се разтуптявало сърцето му, когато форсира двигателя и цялата му мощ се събуди със страшен рев.