Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Мъжът замълчал, сякаш малко се колебаел какво да направи по-нататък, и после добавил:

— Ако искаш, можеш да дойдеш като мой гост в нашия храм. Той е скрит в тази част на планината и до него все още има много часове път. Моите братя и сестри ще те посрещнат с отворени обятия. Ние заедно ще те научим на древните принципи и стратегии, които нашите предци са ни завещали през вековете.

Но преди да те отведа в нашия свят и да споделя с теб знанието, което сме събрали, за да изпълниш живота си с повече радост, сила и смисъл, искам да ми обещаеш нещо — добавил мъдрецът. — След като научиш тези вечни истини, трябва да се върнеш в родината си на Запад и да споделиш тази мъдрост с всички, които изпитват нужда да я чуят. Макар да водим изолиран живот в тези вълшебни планини, знаем за нещастията, в които е потънал вашият свят. Много добри хора са изпаднали в безизходица. Трябва да им дадеш надеждата, която заслужават и — нещо по-важно — трябва да им дадеш средствата, с които да осъществят мечтите си. Не искам нищо друго от теб.

Джулиан начаса приел условията на мъдреца и обещал, че ще отнесе скъпоценното послание в родината си. Двамата поели по планинската пътека към изгубената страна Шивана, а индийското слънце започнало да залязва и огненочервеният му диск потънал в магическа дрямка след дългия и изтощителен ден. Джулиан ми каза, че никога няма да забрави величието на момента, когато двамата с този индийски монах, който нямал възраст и към когото по някакъв начин изпитвал братска любов, тръгнали към мястото, което жадувал да намери, с всичките му чудеса и многобройни тайни.

— Това определено беше най-забележителният миг в живота ми — призна Джулиан.

Той винаги бил убеден, че целият живот се свежда до няколко ключови момента. Това бил един от тях. Дълбоко в душата си усещал, че това е първият миг от останалата част от живота му — един живот, който скоро щял да бъде много повече, отколкото някога е бил.

След дълги часове път по сложна плетеница от обрасли с трева пътечки, двамата стигнали до зелена долина с пищна растителност. От едната страна на долината се издигали заснежените хималайски върхове, които приличали на стражи с обветрени лица, охраняващи непристъпна крепост. От другата страна се простирала гъста борова гора, която прекрасно допълвала тази приказна, завладяваща гледка.

Мъдрецът погледнал Джулиан и леко се усмихнал:

— Добре дошъл в нирваната на Шивана!

После двамата се спуснали по друга тревиста пътечка и влезли в гъстата гора, която покривала долината. Хладният свеж планински въздух носел със себе си аромат на бор и сандалово дърво. Джулиан събул обувките си, за да облекчи болката от дългото ходене и усещането да ходи бос по влажния мъх му се сторило много приятно. Пред изумения му поглед се разкрило изобилие от яркоцветни орхидеи и най-различни други прекрасни цветя, които танцували сред дърветата, сякаш празнували красотата и великолепието на този райски кът.

От далечината долитали напевни, галещи слуха гласове. Джулиан мълчаливо следвал мъдреца. Изминали петнайсетина минути и двамата стигнали до широка поляна. Разкрила се гледка, която изненадала дори Джулиан Мантъл, човек, пропътувал света, когото нищо не можело да учуди — селце, построено, както му се сторило, само от рози. В средата се издигал малък храм, подобен на онези, които Джулиан познавал от пътуванията си в Тайланд и Непал, само че този храм бил построен от червени, бели и розови цветя, закрепени с дълги многоцветни въженца и клонки. Малките колиби, които заемали останалото пространство, сигурно били аскетичните домове на мъдреците. Те също били направени от рози. Джулиан онемял.

Монасите, които живеели в селото, приличали на неговия спътник. Той самият сега му казал, че името му е Йоги Раман, и обяснил, че е най-старият сред мъдреците от Шивана и лидер на групата. Жителите на тази приказна колония изглеждали удивително млади и се движели с увереност и устременост. Не разговаряли помежду си, а вършели работата си безмълвно, сякаш за да почетат тишината на това място.

Мъжете, които били само десетина, носели същите червени роби като Йоги Раман и посрещнали Джулиан с ведра усмивка. Всички изглеждали спокойни, здрави и доволни. Сякаш напрежението, което тормози толкова много хора в нашия съвременен свят, било усетило, че е нежелано в това царство на спокойствието, и продължило пътя си към по-подходящи обекти. Макар от дълги години да не били виждали ново лице, тези хора посрещнали Джулиан сдържано, като само кимали за поздрав на своя гост, който идвал от толкова далечни земи.