Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Жените били не по-малко изумителни. Носели ефирни сарита от розова коприна, гарвановочерните им коси били закичени с бели лотоси и вършели работата си с енергични и елегантни движения. Но трудът им нямал нищо общо с онази трескава свръхактивност, която изпълва живота на хората в нашето общество. Със съсредоточеността на дзен-будисти едни работели в храма, подготвяйки го може би за някакъв празник, други носели дърва за огъня, а трети шиели пищно бродирани гоблени. Всички били заети с нещо полезно. Всички изглеждали щастливи.

В лицата на мъдреците от Шивана личала силата на техния начин на живот. Макар да се виждало ясно, че са зрели хора, от всеки се излъчвало нещо съвсем детско, а очите им искрели от младежка жизненост. Никой нямал бръчки, никой нямал бели коси, никой не изглеждал стар.

Джулиан почти не можел да повярва какво му се случва. Поднесли му пресни плодове и екзотични зеленчуци, диета, която, както по-късно научил, била един от ключовете към съкровището на тези мъдреци — идеалното здраве. След като се нахранили, Йоги Раман придружил Джулиан до новия му дом — колиба, пълна с цветя. Вътре имало тясно легло, а на него празен бележник. Тук щял да живее в близкото бъдеще.

Магическият свят на Шивана бил нещо съвсем ново за Джулиан, но въпреки това той изпитвал чувството, че се завръща у дома си, че се завръща в един рай, който отдавна познава. Кой знае защо, построеното от рози село не му било чуждо. Интуицията му подсказвала, че неговото място, поне за известно време, е тук. Тук щял отново да разпали угасналия пламък, който горял в него преди адвокатската професия да открадне душата му, тук било убежището, където сломеният му дух щял малко по малко да оздравее. Така започнал живота на Джулиан сред мъдреците от Шивана — живот, изпълнен с простота, спокойствие и хармония. Но най-хубавото все още предстояло.

Стана осем вечерта и все още не се бях подготвил за явяването си в съда на другия ден. Бях запленен от разказа за преживяванията на този някогашен съдебен герой, постигнал толкова драматична промяна в живота си. Мислех си колко изумителна и колко необикновена е тази промяна. Вътрешно се чудех дали тайните, които Джулиан е научил в това далечно планинско убежище, биха могли да променят качеството и на моя живот, и да възвърнат способността ми да се удивлявам от света, в който живея. Колкото повече слушах Джулиан, толкова повече осъзнавах, че и собственият ми дух е помръкнал. Какво беше станало с изгарящия ентусиазъм, с който тръгвах към всичко, когато бях по-млад? По онова време дори най-обикновените неща ме изпълваха с радост. Може би и за мен беше настъпил момент да променя съдбата си.

Джулиан усети, че съм заинтригуван от одисеята му и имам желание да науча системата за просветлен живот, предадена му от мъдреците, и продължи разказа си, като почна да говори още по-бързо. Описа ми как желанието му за познание и бързият му ум — трениран в дългогодишни съдебни битки — го превърнали в обичан от всички член на шиванската общност. В знак на любовта си към него монасите след време го направили почетен член на своята група и се отнасяли към него като неделима част от голямото им семейство.

Изпълнен с желание да научи повече за механизмите на съзнанието, тялото и душата и да постигне себевладеене, Джулиан прекарвал буквално всяка минута в обучение при Йоги Раман. Мъдрецът станал за Джулиан повече баща, отколкото учител. Ясно се виждало, че този човек притежава мъдрост, натрупана през много съществувания, а най-хубавото било, че иска да я сподели с Джулиан.

Започвали призори. Йоги Раман сядал до своя ентусиазиран ученик и изпълвал съзнанието му с прозрения за смисъла на живота и малко известни техники за изкуството да се живее с повече жизненост, креативност и щастие. Той обучил Джулиан в древните принципи, които по думите му всеки би могъл да използва, за да живее по-дълго, да остане по-млад и да изпитва много по-голямо щастие. Джулиан научил и как чрез свързаните дисциплини на себевладеене и поемане на отговорност за самия себе си, никога да не изпада пак в хаоса на кризата, в който се бил превърнал животът му в Америка. Седмиците преминавали в месеци и той постепенно осъзнал потенциалните съкровища, скрити в собственото му съзнание, които чакали да бъдат пробудени и употребени за по-висши цели. Понякога учителят и ученикът просто седели и гледали как яркото индийско слънце изгрява от дълбоките зелени ливади в далечината. Друг път потъвали в спокойна медитация и се наслаждавали на даровете, които носи мълчанието. Или се разхождали в боровата гора, обсъждали философски въпроси и се радвали на общуването си.