Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Бях поразен от истината в думите му. Прав беше. Дългите години в консервативния правен свят, през които всеки ден извършвах едни и същи неща с едни и същи хора, и всеки ден мислех едни и същи мисли, бяха препълнили чашата ми догоре. Жена ми Джени все ми повтаряше, че трябва да се срещаме с нови хора и да търсим нови неща. „Как бих искала да се настроиш малко по-авантюристично, Джон“, често ми казваше тя.

Не си спомням кога за последен път бях прочел книга, която да не е свързана с правото. Професията ми беше моят живот. Започнах да осъзнавам, че стерилният свят, с който бях свикнал, е притъпил въображението ми и ограничил кръгозора ми.

— Добре, разбирам — признах аз. — Може би всички тези години, през които упражнявам адвокатската професия, са ме направили закостенял скептик. Още в момента, в който те видях вчера в кантората, един вътрешен глас ми каза, че промяната ти е истинска и че в нея се крие и някакъв урок за мен. Но може би просто не исках да повярвам.

— Джон, днес е първата вечер от новия ти живот. Моля те единствено да помислиш дълбоко върху мъдростта и стратегиите, които ще споделя с теб и да ги прилагаш без колебание в продължение на един месец. Приеми тези методи с пълно доверие в тяхната ефективност. Те се използват от хиляди години и за това има причина — те дават резултат.

— Цял месец ми се вижда дълго време.

— Шестстотин седемдесет и два часа вътрешна работа, за да внесеш дълбоко подобрение във всеки миг до края на живота ти, е много добра сделка, не мислиш ли? Най-добрата инвестиция, която можеш да направиш, е да инвестираш в себе си. Така ще подобриш не само твоя живот, но и живота на всички около теб.

— По какъв начин?

— Само ако овладееш изкуството да обичаш себе си, можеш действително да обичаш другите. Само ако отвориш собственото си сърце, можеш да докоснеш сърцата на другите. Когато се чувстваш центриран и жив, имаш много по-голям шанс да бъдеш по-добър човек.

— Какво може да се случи през тези шестстотин седемдесет и два часа, от които се състои един месец? — попитах чистосърдечно аз.

— Ще преживееш промени в механизма на съзнанието, тялото и дори душата си, които ще те поразят. Ще имаш повече енергия, ентусиазъм и вътрешна хармония, отколкото си имал може би през целия си живот. Хората ще започнат да ти казват, че наистина изглеждаш по-млад и по-щастлив. В живота ти бързо ще се върне трайно чувство за благополучие и равновесие. Това са само някои предимства на шиванската система.

— Страхотно!

— Всичко, което ще чуеш тази вечер, има за цел да подобри живота ти не само в личен и професионален план, но и духовно. Съветите на мъдреците са също толкова валидни днес, колкото и преди пет хиляди години. Те ще обогатят не само вътрешния ти свят, но ще ти дадат сили и във външния, и ще правиш всичко много по-ефективно. Наистина не съм виждал по-могъща сила от тази мъдрост. Тя е проста, практична и е изпробвана в лабораторията на живота в продължение на векове. Най-важното е, че действа за всички. Но преди да споделя това познание с теб, ще те помоля да ми обещаеш нещо.

Знаех си, че някъде се крие клопка. „Няма безплатен обяд“, обичаше да казва скъпата ми майка.

— След като видиш силата на стратегиите и уменията, които ми показаха мъдреците от Шивана и се убедиш в драматичните резултати, които те ще внесат в живота ти, трябва да поемеш задължението да предадеш мъдростта на други хора, за да извлекат и те полза от това познание. Това е всичко, за което те моля. Ако се съгласиш, ще ми помогнеш да изпълня моя договор с Йоги Раман.

Приех безусловно и Джулиан започна да ми преподава системата, която за него беше станала свещена. По време на престоя си в Шивана той беше овладял най-различни техники, но в сърцето на шиванската система бяха залегнали седем основни добродетели, седем, фундаментални принципа, които въплъщават ключовете към изкуството да бъдеш свой собствен лидер, личната отговорност и духовното просветление.

Джулиан ми разказа, че Йоги Раман споделил с него седемте добродетели след първите два месеца от пристигането му. В една ясна нощ, когато всички други били потънали в дълбок сън, Раман почукал тихичко на вратата му.

„Наблюдавам те отблизо вече много дни, Джулиан — започнал направо той и в гласа му звучала загрижеността на добрия учител. — Вярвам, че си почтен човек, който дълбоко желае да изпълни живота си само с добри неща. От деня на пристигането си ти се отвори към нашите традиции и ги прие като свои. Ти възприе някои от ежедневните ни навици и се убеди, че са много полезни. Ти зачиташе обичаите ни. Нашият народ води този скромен и мирен живот от безброй векове, но малцина познават методите ни. Светът трябва да научи за нашата философия на просветления живот. Сега, в навечерието на третия ти месец в Шивана, ще започна да споделям с теб вътрешния механизъм на нашата система, за да бъде тя от полза не само за теб, но и за всички хора от там, откъдето идваш. Ще те уча всеки ден, както учех сина си, когато беше малък. За жалост той почина преди няколко години. Неговият час настъпи и не се питам защо си отиде. Времето, което прекарахме заедно, беше много приятно и аз нося в себе си спомена за него. Сега те разглеждам като мой син и съм благодарен, че всичко, което съм научил през дългите години на мълчаливо съзерцание, ще продължи да живее чрез теб.“