Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Джулиан разказа, че първите признаци за вътрешната промяна настъпили само след три седмици от пристигането му в Шивана. Той започнал да забелязва красотата и в най-обикновените неща. Поглъщал всичко — очарованието на звездните нощи и магията на капчиците вода по паяжините след дъжд. Новият начин на живот и новите навици, свързани с него, започнали да оказват дълбоко влияние върху вътрешния му свят. След около месец, през който прилагал принципите и техниките на мъдреците, започнал да усеща дълбоко спокойствие и вътрешен мир, които винаги му убягвали през всички онези години от предишния му живот. Станал по-радостен, по-весел и по-спонтанен. Усещал как от ден на ден енергията и креативността му се увеличават.

Промените в начина на живот го изпълнили с физическа жизненост и духовна сила. Възвърнал нормалното си тегло, станал силен и строен, болнавият цвят на лицето му изчезнал и сега то излъчвало прекрасно здраве. Действително усещал, че може да направи всичко, да стане всичко и да отключи безкрайния потенциал, който, както научил, всеки от нас притежава в себе си. Започнал да се радва на живота и да вижда божественото във всеки негов аспект. Древната система на тази мистична група монаси започнала да върши своите чудеса.

Джулиан направи пауза, сякаш сам не вярваше на собствения си разказ и после премина към по-философски разсъждения.

— Осъзнах нещо много важно, Джон. Светът, а той включва и вътрешният ми свят, е много особено място. Постепенно разбрах, че външният успех не означава нищо, ако не е съпроводен от вътрешен успех. Между благополучието и материалното благосъстояние има огромна разлика. Когато бях прочут адвокат, често се присмивах на всички онези, които се стремят да подобрят вътрешния и външния си свят. Тогава си мислех: „Гледайте си живота!“ Но сега знам, че няма нищо по-важно от себевладеенето и непрекъснатата грижа за съзнанието, тялото и душата, за да намериш висшия си аз и да заживееш живота, за който си мечтал. Как можеш да се грижиш за другите, ако не можеш да се погрижиш дори за самия себе си? Как можеш да правиш добро, ако ти самият не се чувстваш добре? Невъзможно е да те обичам, ако не съм способен да обичам себе си — добави той.

Изведнъж Джулиан се смути и като че ли го обзе някакво безпокойство.

— Никога досега не съм разкривал сърцето си по този начин пред някого. Извинявай, Джон, но там горе в планините получих такова пречистване, такова духовно разбиране за силите на Вселената, че искам и другите да научат онова, което знам аз.

Джулиан забеляза, че е станало късно, изведнъж реши да си тръгва и ми каза довиждане.

— Не си тръгвай точно сега, Джулиан. Изгарям от любопитство да науча мъдростта, придобита от теб в Хималаите и да чуя посланието, което твоите учители са поискали да занесеш на Запад. Не можеш да ме оставиш в напрежение — сам знаеш, че това е непоносимо.

— Бъди спокоен приятелю, аз пак ще се върна. Ти ме познаваш — щом почна да разказвам нещо интересно, не мога да спра. Но ти имаш работа, а и аз трябва да се погрижа за някои лични неща.

— Кажи ми тогава само едно. Дали методите, които си научил в Шивана, ще подействат и в моя случай?

— Когато ученикът е готов, учителят се появява — отвърна светкавично Джулиан. — Ти, заедно с толкова много други хора в нашето общество, си готов за мъдростта, която сега аз имам привилегията да притежавам. Всеки от нас трябва да познае философията на мъдреците, всеки от нас може да извлече полза от нея. Всеки от нас трябва да постигне съвършенството, което е неговото естествено съдържание. Обещавам ти, че ще споделя древното познание с теб. Имай търпение. Ще се срещнем пак утре вечер, този път в твоята къща. Тогава ще ти разкажа всичко, което е нужно да знаеш, за да изпълниш живота си с много повече живот. Съгласен ли си?

— Добре. Прекарал съм толкова много години без тази мъдрост, че едва ли ще умра, ако почакам още двайсет и четири часа — отвърнах с разочарование.

При тези думи блестящият адвокат, който се беше преобразил в просветлен индийски йогин, си тръгна и ме остави пред куп въпроси без отговор и много теми за размисъл.

Седях в притихналия офис и си мислех колко малък всъщност е нашият свят. Мислех си за безкрайното море от познание, в което не бях потопил дори пръсти. Мислех си какво ли чувство ще изпитам, ако си възвърна вкуса към живота и любопитството към света, което изпитвах в младостта си. Толкова исках пак да усещам, че живея, че съм свободен и преливам от енергия. Може би и аз щях да напусна адвокатската професия. Може би и за мен имаше по-високо призвание. Обладан от тези тежки мисли, загасих лампите, заключих вратата на офиса и тръгнах към къщи в горещата лятна вечер.