Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Той навлизал все по-дълбоко в недрата на това мистично място и изумителната красота на настоящето скоро сложила край на размишленията му за миналото. И точно докато поемал с цялото си същество даровете на природната интелигентност, се случило нещо много особено.

С крайчеца на окото си забелязал, че по пътеката малко по-нагоре пред него се движи друга фигура, облечена с особена дълга развяваща се червена роба и тъмносиня качулка. Джулиан се изненадал, че вижда друг човек в това усамотено място, до което бил стигнал след седем дълги и изтощителни дни. Намирал се на много километри от истинската цивилизация, освен това не бил сигурен къде точно е Шивана, накъдето се бил запътил, затова извикал към спътника си.

Фигурата не отговорила и ускорила крачки по пътеката, по която двамата се изкачвали, без дори да се обърне и да погледне Джулиан. Скоро мистериозният пътник започнал да тича, а червената роба затанцувала грациозно зад него, също като свежо изпран памучен чаршаф, закачен на въжето и разлюлян от вятъра в есенен ден.

— Моля те, приятелю, нужна ми е помощта ти, за да намеря Шивана — извикал Джулиан. — Пътувам вече седем дни почти без храна и вода. Мисля, че съм се изгубил!

Фигурата изведнъж спряла. Джулиан предпазливо се приближил, а непознатият стоял съвсем неподвижно и продължавал да мълчи. Не помръдвал нито с глава, нито с ръце, нито с крака. Джулиан не виждал лицето под качулката, но се изненадал от съдържанието на кошничката в ръцете на непознатия. В нея имало букет от най-нежните и красиви цветя, които бил виждал. Непознатият стиснал кошницата още по-здраво при приближаването на Джулиан, сякаш да покаже едновременно колко са му скъпи тези цветя и недоверието си към този висок човек от Запада, срещаш се по тези места толкова често, колкото вода в пустинята.

Джулиан се вгледал в непознатия с изключително любопитство. Един неочакван слънчев лъч осветил лицето под качулката и Джулиан видял, че той е мъж. Само че точно такъв мъж той никога не бил виждал. Макар той да бил най-малко на неговата възраст, лицето му било толкова необикновено, че Джулиан стоял като хипнотизиран и го гледал, без да може да отмести поглед в продължение на както му се сторило цяла вечност. Очите на непознатия приличали на очи на котка и така го пронизвали, че Джулиан се принудил да отвърне глава. Кожата на лицето му била съвсем гладка и имала цвят на маслини. Тялото му изглеждало здраво и силно. И макар ръцете му да издавали, че не е млад, от него се излъчвала толкова силна младежка енергия и жизненост, че Джулиан наистина бил хипнотизиран от тази гледка, също като дете, което за пръв път вижда магьосник на сцената.

„Това сигурно е някой от великите мъдреци от Шивана“ — помислил си Джулиан, като едва сдържал възторга от откритието си.

— Казвам се Джулиан Мантъл. Идвам, за да уча при мъдреците от Шивана. Знаеш ли къде мога да ги намеря? — попитал той.

Мъжът погледнал замислено този изтощен гост от Запада. Спокойствието и вътрешният мир му придавали ангелски вид — вид на човек, който е постигнал просветление.

— Защо търсиш тези мъдреци, приятелю? — проговорил мъжът тихо, почти шепнешком.

Джулиан усетил, че наистина е попаднал на един от загадъчните монаси, които толкова много други хора преди него не успели да намерят, разтворил сърцето си и му разказал цялата си одисея. Описал предишния си живот, духовната криза, в която изпаднал, как изтъргувал здравето и енергията си за мимолетните удоволствия, които му донесла адвокатската практика. Разказал му как изтъргувал богатствата на душата си срещу тлъстата банкова сметка и илюзорните наслади на един живот, в който „живееш бързо и умираш млад“. Разказал му за пътуванията си из загадъчната Индия и срещата си с Йоги Кришнан, някогашния адвокат от Ню Делхи, който също се отказал от предишния си живот с надеждата да намери вътрешна хармония и спокойствие.

Непознатият продължавал да мълчи, без да помръдне. Чак когато Джулиан споменал за изгарящото го, почти налудно желание да постигне древните принципи на просветления живот, той проговорил. Поставил ръка на рамото на Джулиан и тихо казал:

— Щом наистина изпитваш дълбоко желание да научиш мъдростта на по-добрия начин на живот, то мой дълг е да ти помогна. Аз наистина съм един от тези мъдреци, за които си дошъл толкова отдалече. Ти си първият, който ни намира от много години насам. Поздравявам те. Възхищавам се на твоята упоритост. Сигурно си бил страхотен адвокат.