Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Джулиан ме погледна и продължи:

— За щастие, Джон, аз я приех безусловно. Както казва Карл Юнг: „Погледът ви ще се проясни само ако можете да погледнете в сърцето си. Който гледа навън, сънува; който гледа навътре, се пробужда“. В тази много специална за мен нощ погледнах дълбоко в сърцето си и разгадах вечните тайни за обогатяване на съзнанието, изграждане на тялото и подхранване на душата. Сега е мой ред да ги споделя с теб.

— В тази притча градината символизира ума. Ако се грижиш за ума си, ако го подхранваш и обработваш, също като плодородна богата градина той ще разцъфти и ще надмине очакванията ти. Но ако оставиш да израснат бурени, никога няма да постигнеш трайно душевно спокойствие и дълбока вътрешна хармония — каза Джулиан. — Позволи ми да ти задам един прост въпрос, Джон. Ако отида в задния ти двор, в градината, с която толкова ми се хвалеше, и разхвърлям отровни отпадъци върху скъпоценните ти петунии, няма да ти стане много приятно, нали?

Добрият градинар бди над градината си като зорък страж и се грижи нищо да не я замърсява. Но погледни как всеки ден без изключение повечето хора внасят толкова много токсични отпадъци в плодородната градина на ума си: тревоги и грижи, съжаление за миналото, размишление за бъдещето и страхове, които сами си измислят и които опустошават вътрешния им свят. На родния език на мъдреците от Шивана, който съществува от хилядолетия, писменият знак за „тревога“ удивително прилича на знака, който означава „погребална клада“. Йоги Раман ми каза, че съвпадението не е случайно. Тревогата изцежда голяма част от силата на ума и рано или късно уврежда душата.

За да живееш живота си по най-пълноценен начин, трябва винаги да бдиш пред вратата на твоята градина и да пускаш в нея само най-добрата информация. Истината е, че не може да си позволиш лукса да храниш дори една-единствена негативна мисъл. Най-щастливите, най-динамичните и най-удовлетворените хора на света не са устроени по-различно от теб или от мен. Всички сме направени от плът и кости. Всички сме създадени от един и същ вселенски източник. Но онези, за които не е достатъчно само да съществуват, онези, които разпалват пламъка на човешкия си потенциал и действително се наслаждават на магическия танц на живота, постъпват различно от хората, чийто живот е обикновен. На първо място сред нещата, които правят, е, че възприемат позитивен начин на мислене за своя свят и всичко, което е в него.

Джулиан замълча за малко и после продължи:

— Мъдреците ме научиха, че през един обикновен ден в ума на обикновения човек преминават около шейсет хиляди мисли. Но най-удивителното е, че деветдесет и пет процента от тези мисли са същите, които си си мислил предишния ден!

— Сериозно ли говориш? — попитах аз.

— Съвсем сериозно. Това е тиранията на затъпелия ум. Хората, които си мислят едни и същи мисли всеки ден, предимно негативни, са развили лоши умствени навици. Вместо да се съсредоточат върху хубавите неща в живота си и да потърсят начин да ги направят още по-хубави, те остават пленници на миналото си. Някои се тревожат за провалили се връзки или за финансови проблеми. Други се терзаят от спомени за не дотам идеалното си детство. Трети се измъчват от още по-дребни неща: колко груба е била продавачката в магазина или колко злонамерено им се е сторило подхвърленото от някой колега. Хората, които използват ума си по този начин, позволяват на тревогата да им открадне жизнената сила. Те блокират огромния потенциал на ума си да прави чудеса и да внесе в живота им всичко, което искат емоционално, физически и… да, дори духовно. Тези хора никога не разбират, че управлението на ума е най-важната част от управлението на живота.

— Всичко дотук ми звучи съвсем убедително — кимнах аз.

— Начинът, по който мислиш, се дължи чисто и просто на навика — продължи Джулиан. — Повечето хора изобщо не съзнават огромната сила на ума си. Научих, че дори и най-добре тренираните мислители използват само 1100 от един процент от възможностите на ума. Мъдреците от Шивана имаха куража редовно да изследват неизползвания потенциал на умствените си възможности. И резултатите бяха изумителни. Чрез редовна и дисциплинирана практика Йоги Раман беше тренирал ума си така, че да забавя пулса си по желание. Той дори се беше научил да прекарва седмици наред без сън. Макар че никога не бих ти препоръчал да се стремиш към подобна цел, съветът ми е да започнеш да разглеждаш ума си като това, което той наистина е — най-големият дар на природата.