Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

— Звучи доста логично, Джулиан. Аз обаче винаги съм толкова зает, че не ми остава време да помисля за тези неща. Когато бях студент в Харвард, най-добрият ми приятел Алекс обичаше да чете книги за развитие на съзнанието. Твърдеше, че те го мотивират и му дават енергия, за да се справи с непосилната учебна програма. В една от тях беше прочел, че китайският йероглиф, означаващ „криза“, се състои от два знака: единият означава „опасност“, а другият — „възможност“. Сигурно дори древните китайци са знаели, че и най-голямото нещастие има своята добра страна — ако имаш смелост да я потърсиш.

— Йоги Раман го обясняваше така: „В живота няма грешки, а само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш и напредваш по пътя на себевладеенето. В борбата се ражда сила. Дори болката може да бъде прекрасен учител“.

— Дори болката? — възразих аз.

— Определено. За да превъзмогнеш болката, трябва първо да я изпиташ. Или, казано по друг начин, как можеш действително да познаеш радостта да бъдеш на върха на планината, ако преди това не си бил в най-ниската долина? Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— За да оцениш доброто, трябва да познаваш лошото?

— Да. Но те съветвам да престанеш да преценяваш събитията като позитивни или негативни. Вместо това просто ги изживявай, радвай им се и се учи от тях. Всяко събитие ти предлага уроци. Тези малки уроци подхранват вътрешния и външния ти растеж. Без тях ще си останеш завинаги на същото място. Помисли си за твоя собствен живот. Повечето хора се развиват най-много в резултат на най-трудните си преживявания. А ако се изправиш пред неочакван резултат и изпиташ леко разочарование, помни: природните закони гарантират, че ако една врата се затвори, винаги се отваря друга.

Джулиан вдигна развълнувано ръце, също като южняшки свещеник, изнасящ проповед пред вярващите.

— Ако прилагаш неотклонно този принцип в ежедневието си и започнеш да привикваш ума си да възприема всяко събитие като позитивно и укрепващо силите ти, завинаги ще прогониш тревогата. Ще престанеш да бъдеш пленник на миналото и вместо това ще станеш архитект на своето бъдеще.

— Добре, схванах идеята. Всяко преживяване, дори най-лошото, ни предлага някакъв урок. Следователно трябва да отворя съзнанието си, за да науча нещо от всяко събитие. По този начин ще стана по-силен и по-щастлив. Какво друго би могъл да направи един скромен, средно преуспяващ адвокат, за да подобри положението си?

— Преди всичко трябва да започнеш да живееш с въображението, а не със спомените си.

— Би ли повторил това, което току-що каза?

— Това, което казах, е, че за да освободиш потенциала на ума, тялото и душата си, трябва, първо да разшириш въображението си. Нали разбираш, нещата винаги се създават два пъти: първо в работилницата на ума и едва тогава в реалността? Наричам този процес „проектиране“, защото всичко, което създаваш във външния свят, започва като прост проект във вътрешния ти свят, който чертаеш върху екрана на съзнанието си. Когато се научиш да контролираш мислите си и да си представяш ясно всичко, което желаеш от сегашното си съществуване в състояние на пълно очакване, в теб ще се пробудят спящи сили. Ще започнеш да отключваш истинския потенциал на ума си, за да създадеш онзи магически живот, който, сигурен съм, заслужаваш. От тази вечер нататък трябва да забравиш миналото. Имай смелостта да си кажеш, че представляваш нещо повече от сбора на сегашните си обстоятелства. Очаквай най-доброто. И ще останеш изумен от резултатите.

Признавам си, Джон, през всички тези години като адвокат си мислех, че знам толкова много. Години наред учех в най-добрите училища, прочетох всички книги по право, които ми попаднаха и следвах най-добрите примери за подражание. Да, правото е игра и аз бях победител. Сега обаче разбирам, че бях започнал да губя играта на живота. Бях толкова зает с търсене на големите удоволствия, че пропуснах всички малки удоволствия. Никога не прочетох онези велики книги, които баща ми ми казваше да прочета. Не изградих никакви добри приятелства. Не се научих да се наслаждавам на голямата музика. Като казвам това, все пак мисля, че съм сред щастливците. Инфарктът беше решаващият момент за мен, може да се каже, че ми подейства като сигнал за пробуждане. Ако искаш вярвай, но той ми даде втори шанс да живея по-богат, по-вдъхновен живот. Също като Малика Чанд, и аз видях, че в мъчителното ми съществуване се крият семената на някаква възможност. И което е по-важно, имах куража да ги оставя да покълнат.