Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Ясно беше, че Джулиан външно се е подмладил и едновременно вътрешно е помъдрял. Разбирах, че тази вечер беше нещо много повече от интересен разговор със стар приятел. Съзнавах, че тя може да се окаже решаващият момент за мен и ясна възможност за ново начало. Започнах да изреждам на ум всичко, което не беше наред в собствения ми живот. Да, наистина имах чудесно семейство и сигурна работа като уважаван адвокат: и все пак, когато останех насаме със себе си, знаех, че нещо липсва. Трябваше да запълня празнотата, която беше започнала да поглъща живота ми.

Когато бях дете, имах такива големи мечти. Често си представях, че съм спортен герой или бизнес магнат. Действително вярвах, че мога да направя, да имам и да бъда всичко, което поискам. Припомних си детството си, което мина на слънчевото Западно крайбрежие и как се чувствах тогава. Колко се радвах на простите удоволствия. Колко обичах прекрасните следобеди, когато се къпех или карах колело в парка. Изпитвах такова любопитство към живота, бях авантюрист. Възможностите на бъдещето ми се струваха безгранични. Честно казано, мисля, че не съм имал подобно усещане за радост и свобода от петнайсет години. Какво се беше случило?

Може би бях изгубил мечтите си, когато станах възрастен човек и се примирих с факта, че трябва да се държа така, както се очаква от възрастните. Може би бях изгубил мечтите си, когато постъпих в правния факултет и започнах да говоря така, както се очаква от адвокатите. Така или иначе, през тази вечер, когато Джулиан седеше до мен на чаша студен чай и изливаше сърцето си, твърдо реших да се занимавам по-малко с печелене на пари и да отделям повече време за изграждане на живота си.

— Май те накарах да се позамислиш върху собствения си живот — отбеляза Джулиан. — Време е да почнеш да мислиш за мечтите си така, както си го правил като малко дете. Джонас Салк го е изразил най-добре: „Имал съм мечти, имал съм и кошмари. Преодолях кошмарите заради мечтите“.

Имай смелостта да избършеш праха от мечтите си, Джон. Започни отново да обичаш живота и да се радваш на всичките му чудеса. Събуди в себе си способността на собствения си ум да предизвиква събитията. Ако успееш, цялата вселена ще бъде на твоя страна и ще ти помогне да постигнеш чудеса в живота си.

Джулиан бръкна в диплите на робата си и извади картичка с размерите на визитка, оръфана по краищата очевидно в резултат на дълги месеци постоянна употреба.

— Веднъж, когато с Йоги Раман вървяхме по пуста планинска пътека, го попитах кой е любимият му философ. Той отговори, че в живота си е изпитал много влияния и му е трудно да посочи един-единствен източник на вдъхновение. Все пак дълбоко в сърцето си той носеше един цитат; в него се съдържаха всички ценности, които беше обикнал през своя живот, прекаран в спокоен размисъл. На онова красиво място, далеч от цивилизования свят, големият мъдрец го сподели с мен. И аз запазих тези думи дълбоко в сърцето си. Те всеки ден ми напомнят за всичко, което сме — и което можем да бъдем. Думите принадлежат на великия индийски философ Патанджали. Повтарям си ги на глас всяка сутрин, преди да започна да медитирам и това има огромно влияние върху начина, по който протичат дните ми. Помни, Джон, думите са словесното въплъщение на силата.

Джулиан ми показа картичката. Цитатът гласеше:

„Когато си вдъхновен от някаква велика цел, от някакво изключително начинание, всичките ти мисли разкъсват оковите си: умът ти надхвърля ограниченията, съзнанието ти се разширява във всички посоки и се озоваваш в един прекрасен нов свят. Спящите в теб сили, способности и талант оживяват и откриваш, че си по-велик човек, отколкото някога си сънувал.“

В същия миг видях връзката между физическата жизненост и пъргав ината на ума. Джулиан беше в идеално здраве и изглеждаше с много години по-млад, отколкото при първата ни среща. Той преливаше от жизненост и като че ли енергията, ентусиазмът и оптимизмът му не познаваха граници. Ясно виждах, че е променил предишния си начин на живот в много неща, но очевидно началната точка на тази невероятна трансформация беше оздравяването на духа. Действително успехът във външния свят започва от успеха във вътрешния и, променяйки мислите си, Джулиан Мантъл беше променил и живота си.

— Как точно мога да постигна тази позитивна, спокойна и вдъхновена нагласа, Джулиан? Струва ми се, че след толкова много години, прекарани в обичайното ми ежедневие, мускулите на ума ми са позакърнели. Може дори да се каже, че нямам почти никакъв контрол върху мислите, които обитават градината на ума ми — казах искрено аз.