Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

— Всички са луди?

— Много смешно. Не, те всички имат цел, която разпалва пламъка на вътрешния им потенциал. Те са обладани от приоритетите си, но не по нездрав и маниакален начин. Те вършат всичко с по-малко усилия и по-лесно. А поради ентусиазма и любовта си към онова, което правят в живота, такива хора живеят в настоящето. Вниманието им е изцяло и напълно посветено на задачата в момента. Затова няма загуба на енергия. Такива хора са най-енергичните и най-жизнените индивиди, които можеш да срещнеш.

— Загуба на енергия? Това ми звучи в стила на „Нова епоха“. Обзалагам се, че не си го научил в правния факултет на Харвард.

— Не. Идеята принадлежи на мъдреците от Шивана. Макар да е известна от векове, да я прилагаш на практика си остава също толкова необходимо днес, колкото е било, когато се е появила за пръв път. Прекалено много от нас са обладани от безкрайни и ненужни тревоги. Това изсмуква естествената ни жизненост и енергия. Виждал ли си вътрешната гума на велосипед?

— Разбира се.

— Ако е добре напомпана, лесно ще стигнеш там, закъдето си тръгнал. Но ако гумата изпуска, постепенно целият въздух излиза от нея и изведнъж стигаш края на пътуването. Умът работи по същия начин. Тревогата причинява изтичане на скъпоценната умствена енергия и потенциал по същия начин, по който въздухът изтича от вътрешната гума. Скоро не ти остава никаква енергия. Цялата ти креативност, оптимизъм и мотивация те напускат и се чувстваш напълно изтощен.

— Познато чувство. Денят ми често е хаотичен и пълен с кризисни ситуации. Трябва да бъда на сто места едновременно и да угодя на всички. В такива дни забелязвам, че макар и да не съм положил почти никакви физически усилия, след толкова много тревоги вечер се чувствам напълно изцеден. Когато се прибера вкъщи, нямам сили за нищо друго, освен да си налея един скоч и да се отпусна на канапето пред телевизора.

— Именно. Това е въздействието на прекаления стрес. Когато обаче откриеш целта си, животът става по-лесен и много по-приятен. Когато откриеш каква всъщност е основната ти цел, или съдба, вече няма да е нужно да прекарваш в работа нито един ден в живота си.

— Нещо като преждевременно пенсиониране?

— Не — каза Джулиан с безапелационния тон, който беше изработил през кариерата си на виден адвокат. — Работата се превръща в игра.

— Няма ли да е малко рисковано да захвърля работата си и да започна да търся дълбоката си страст и цел? Имам предвид факта, че имам семейство и истински задължения. Четирима души зависят от мен.

— Не казвам, че трябва да напуснеш правната професия утре. Трябва обаче да започнеш да поемаш рискове. Поизтупай малко праха от живота си, освободи се от паяжините. Тръгни по не толкова утъпкан път. Повечето хора са се затворили в зоната на собственото си удобство. Йоги Раман пръв ми обясни, че най-доброто, което можеш да направиш за себе си, е редовно да излизаш отвъд тези граници. Това е пътят към постигане на трайно себевладеене и реализиране на истинския потенциал на човешките ти способности.

— И какви ли ще са тези способности?

— Твоят ум, твоето тяло и твоята душа.

— А какви рискове да поемам?

— Престани да бъдеш толкова практичен. Започни да правиш нещата, които винаги си искал. Познавам адвокати, които са напуснали професията си, за да бъдат театрални актьори, и счетоводители, които са станали джаз музиканти. В този процес те са намерили дълбокото щастие, което толкова дълго време им е убягвало. И какво от това, че вече не могат да си позволят две ваканции годишно или луксозна вила на Кайманите? Поемането на изчислен риск ще ти донесе огромни дивиденти. Как ще тръгнеш напред, ако не направиш първата стъпка?

— Прав си.

— Така че отдели време да помислиш върху тези неща. Открий каква е истинската причина за съществуването ти и после намери смелост да предприемеш действия.

— Много извинявай, но ако нямаш нищо против, Джулиан, аз само това правя — мисля. Всъщност част от проблема ми е, че прекалено много мисля. Умът ми никога не спира. Вътрешният глас непрестанно бърбори — това понякога ме влудява.

— Имам предвид нещо друго. Мъдреците от Шивана всеки ден отделяха време за мълчаливи размишления не само върху това къде се намират, но и къде отиват. Всеки ден те отделяха време, за да разсъждават върху целта си и върху начина, по който живеят. Но преди всичко те мислеха дълбоко и истински за това как да подобрят утрешния ден. Всекидневните малки подобрения предизвикват трайни резултати, които на свой ред водят до позитивна промяна.