Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

— Значи трябва да отделям време и редовно да разсъждавам върху живота си, така ли?

— Да. Дори и десет минути съсредоточено разсъждение на ден ще има дълбоко въздействие върху качеството на живота ти.

— Разбирам доводите ти, Джулиан. Проблемът е, че като ме завърти работата от сутринта, не ми остават десет минути за обяд.

— Приятелю мой, да кажеш, че нямаш време, за да подобриш мислите и живота си, е все едно да кажеш, че нямаш време да спреш и да сипеш бензин, защото си прекалено зает да шофираш. Накрая ще ти се наложи.

— Да, знам. Но нали щеше да ме научиш на някои техники, а, Джулиан? — казах аз, надявайки се да науча някои практически начини за прилагане на всички тези мъдри неща, които слушах.

— Има една техника за усъвършенстване на ума, която се издига високо над всички други. Тя е любима на мъдреците от Шивана и те ме научиха на нея с много вяра и доверие. Изпълнявах я само двайсет и един дни и се почувствах по-енергичен, по-ентусиазиран и по-жизнен за пръв път от много години насам. Тази практика е създадена преди повече от четири хиляди години. Нарича се Сърцето на Розата.

— Разказвай.

— За да я изпълняваш, са ти необходими само една свежа роза и усамотено място. Най-добре е сред природата, но ще ти свърши работа и тиха стая. Започни, като насочиш поглед в центъра на розата, в сърцето й. Йоги Раман ми каза, че розата много прилича на живота: по пътя срещаш бодли, но ако имаш вяра и вярваш в мечтите си, накрая ще преодолееш бодлите и ще стигнеш до прекрасния цвят. Не откъсвай поглед от розата. Наблюдавай цвета, тъканта и формата й. Вдъхвай аромата й и мисли само за това прекрасно творение пред очите си. Отначало в съзнанието ти ще навлизат други мисли и ще отклоняват вниманието ти от Сърцето на Розата. Това е характерно за нетренирания ум. Но не трябва да се тревожиш. Бързо ще настъпи подобрение. Просто ти пак насочвай вниманието си към розата. Скоро ще усетиш как умът ти укрепва и става дисциплиниран.

— Това ли е всичко? Звучи доста лесно.

— Тук се крие красотата на цялото нещо, Джон — отговори Джулиан. — Само че за да постигнеш резултат, трябва да изпълняваш този ритуал ежедневно. През първите няколко дни ще ти е трудно да правиш това упражнение дори и пет минути. Животът на повечето от нас протича в такова безумно темпо, че да останем наистина неподвижни и да запазим мълчание ни се струва нещо чуждо и неудобно. Ако чуят думите ми, повечето хора ще кажат, че нямат време да седнат и да се взират в някакво цвете. Това са същите онези хора, които ще кажат, че нямат време да се порадват на детския смях или да ходят боси в дъжда. Този тип хора винаги са прекалено заети за такива неща. Те нямат време да изградят дори приятелства, защото и приятелствата искат време.

— Ти знаеш много за такива хора?

— Аз бях един от тях — каза Джулиан, замълча и остана неподвижен, вперил поглед в стенния часовник, подарък за Джени и мен от баба ми за новата къща. — Когато мисля за хората, които живеят по този начин, си спомням думите на един любим на баща ми английски писател: „Човек не бива да позволява на часовника и календара да му пречат да види, че всеки миг от живота е чудо — и тайнство“.

Упорствай и прекарвай все по-дълго време в съзерцание на Сърцето на Розата. След една-две седмици ще успееш да изпълняваш упражнението в продължение на двайсет минути, без умът ти да се отклонява към други неща. За теб това ще е първият знак, че си възвръщаш господството върху крепостта на твоя ум. Отсега нататък той ще се съсредоточава само върху онова, което ти искаш. Той ще ти бъде прекрасен слуга, способен да извърши изключителни неща за теб. Помни — или ти контролираш ума си, или той контролира теб.

На практика ще забележиш, че се чувстваш много по-спокоен. Ще си направил значителна стъпка напред и постепенно ще се освободиш от навика да се тревожиш, от който страдат повечето хора, и ще усещаш в себе си повече енергия и оптимизъм. Най-важното е, че ще забележиш как животът ти се изпълва с усещане за радост и как възвръщаш способността си да цениш всички тези дарове, които те заобикалят. Всеки ден, колкото и да си зает и каквито и изпитания да се наложи да посрещнеш, се връщай към Сърцето на Розата. То е твоят оазис. То е твоето тихо убежище. То е твоят остров на спокойствието. Никога не забравяй, че в мълчанието и неподвижността се крие сила. Неподвижността е първата стъпка към връзката с универсалния източник на интелигентност, която изпълва всяко живо същество.