Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

— Защо концентрацията на ума е толкова важна?

— Ще ти дам една гатанка, която много добре ще отговори на въпроса ти. Представи се, че си се изгубил в гората посред зима. За теб по-важно от всичко е да запазиш топлината си. В раницата си имаш само писмо от най-добрия си приятел, консерва риба тон и малка лупа, която носиш, защото зрението ти е отслабнало. За щастие си успял да намериш сухи съчки, но за нещастие нямаш кибрит. Как ще запалиш огън?

Гатанката на Джулиан ме затрудни. Нямах представа, какъв е отговорът.

— Предавам се.

— Много е просто. Поставяш писмото между съчките и насочваш лупата към него. Тя ще фокусира слънчевите лъчи и след няколко секунди огънят ще пламне.

— А какво ще правя с консервата?

— А, прибавих я просто така, за да отвлека вниманието ти от очевидното решение — усмихна се Джулиан. — Но същността на примера е следната: ако само поставиш писмото над съчките, няма да получиш резултат. И все пак в секундата, в която си послужиш с лупата, за да фокусираш слънчевите лъчи върху писмото, то ще пламне. Положението с ума е аналогично. Когато съсредоточиш огромните му сили върху определени смислени цели, бързо ще запалиш пламъка на личния си потенциал и ще получиш изумителни резултати.

— Като например? — попитах аз.

— Само ти можеш да отговориш на този въпрос. Какво е онова, което търсиш? Дали искаш да бъдеш по-добър баща или да водиш по-балансиран, по-удовлетворяващ живот? Дали търсиш духовна реализация? Или ти се струва, че ти липсват приключения и повече развлечение?

— А защо не вечно щастие?

— Всичко или нищо, а? — засмя се той. — Не искаш да започнеш с малко. Е, и това може да имаш.

— Как?

— Мъдреците от Шивана са узнали тайната на щастието преди повече от пет хиляди години. Имах късмет, че пожелаха да споделят този дар с мен. Искаш ли да я научиш?

— Не, първо ще отида да боядисам гаража.

— Така ли?

— Разбира се, че искам да науча тайната на вечното щастие, Джулиан. Не е ли това, което всеки в крайна сметка търси?

— Така е. Е, ето я… Мога ли да те обезпокоя и да поискам още една чаша чай?

— О, моля те, нямам търпение!

— Добре, тайната на щастието е проста: открий онова нещо, което истински обичаш да правиш и после насочи цялата си енергия в него. Ако изучаваш най-щастливите, най-здравите, най-доволните хора на този свят, ще установиш, че те до един са открили призванието в живота си и после са му посветили цялото си време. Това призвание почти винаги е нещо, което по някакъв начин служи на другите. Щом веднъж съсредоточиш умствената си сила и енергия върху занимание, което обичаш, изобилието започва да тече в живота ти и всичките ти желания се изпълняват лесно и елегантно.

— Значи просто трябва да разбереш какво обичаш най-много и после да го правиш?

— Стига да е достойно занимание — отвърна Джулиан.

— Каква е дефиницията на „достойно“?

— Както ти казах, Джон, страстта ти трябва по някакъв начин да подобрява живота на другите или да им служи. Едва ли бих могъл да се изразя по-елегантно от Виктор Франкъл, който казва така: „Успехът, както и щастието, не може да се преследва. Той винаги следва. А следва само като непреднамерен страничен ефект от личното посвещаване на кауза, по-голяма от аза“. Щом веднъж откриеш каква е работата на живота ти, твоят свят ще оживее. Всяка сутрин ще се събуждаш с безкраен запас от енергия и ентусиазъм. Всичките ти мисли ще бъдат съсредоточени върху определена цел. Няма да имаш време да губиш време. Следователно няма да разпиляваш скъпоценните си умствени сили за незначителни мисли. Автоматично ще заличиш навика да се тревожиш и действията ти ще станат много по-ефективни и по-продуктивни. Интересното е, че същевременно ще изпиташ и дълбоко чувство за вътрешна хармония, сякаш някой те ръководи в осъществяването на мисията ти. Това е прекрасно чувство. Обожавам го — добави Джулиан с възторг.

— Невероятно. Най-много ми хареса онази част, когато се събуждам и се чувствам преизпълнен с енергия. Да ти кажа честно, Джулиан, почти всеки ден изпитвам желание да не ставам от леглото. Колко по-хубаво би било, ако не трябва да се боря с натоварените пътища, ядосаните клиенти, агресивните противници и безкрайния поток от негативни влияния. Всичко това ме съсипва.

— Знаеш ли защо повечето хора спят толкова много?

— Защо?

— Защото всъщност няма какво друго да правят. Хората, които стават при изгрев-слънце, имат помежду си едно общо нещо.