— Има ли някакви упражнения, с които да отключа тази сила на ума? Ако мога да забавям пулса си, със сигурност ще предизвиквам сензация на всеки коктейл — казах аз иронично.
— Сега не се тревожи за тези неща, Джон. Ще ти покажа някои практични техники, които може да изпробваш по-късно, за да се убедиш в силата на тази древна система. Засега най-важното е да разбереш, че овладяването на ума се постига чрез кондициониране — това е всичко. Повечето хора разполагат с едни и същи дадености от момента, в който поемат първия си дъх. Отличителната черта на онези, които постигат повече или са по-щастливи от другите, е начинът, по който използват и усъвършенстват тези дадености. Когато се посветиш на задачата да промениш вътрешния си свят, животът ти бързо преминава от сферата на обикновеното в сферата на необикновеното.
Усещах как моят учител все повече се вълнува. Когато заговори за магията на ума и безкрайните блага, които тя неизменно носи, очите му заблестяха.
— Знаеш ли, Джон, в крайна сметка разполагаме с пълна власт само върху едно нещо.
— Може би върху децата? — подхвърлих аз и се усмихнах добродушно.
— Не, приятелю, върху ума си. Ние не можем да управляваме времето, пътното движение или настроението на хората около нас. Но със сигурност можем да управляваме отношението си към тези събития. Ние всички имаме силата да определим за какво да мислим във всеки даден момент. Тази способност е част от човешката ни същност. Едно от правилата на световната мъдрост, което научих през пътуването си до Индия, е едновременно фундаментално и съвсем просто.
Джулиан направи пауза, сякаш за да си представи по-добре това безценно съкровище.
— И в какво по-точно се състои то?
— Не съществува такова нещо като обективна реалност или „реален свят“. Няма абсолютни категории. Лицето на най-големият ти враг може да е лицето на моя най-добър приятел. Събитие, което един човек приема като трагедия, за друг може да съдържа в зародиш безгранични възможности. Онова, което действително разграничава винаги жизнерадостните и оптимистични хора от непрекъснато нещастните, е начинът, по който възприемат и преработват обстоятелствата в живота.
— Но, Джулиан, как е възможно трагедията да бъде нещо друго, освен трагедия?
— Веднага ще ти дам пример. При пристигането си в Калкута се запознах с една учителка — казваше се Малика Чанд. Тя обичаше работата си, отнасяше се към учениците си като към свои собствени деца и с всички сили се стремеше да развие възможностите им. Нейното златно правило беше: „Увереността, че можеш, е по-важна от коефициента на интелигентност“. Тя беше известна в своята общност с това, че живее, за да дава и да помага безкористно на всеки, който е изпаднал в нужда. За съжаление любимото й училище, където чудесно се развивали поколение след поколение деца, една нощ било подпалено и изгоряло. Всички хора в общността приели това като голямо нещастие. Но минало време, гневът им отстъпил място на апатия и те се примирили с факта, че децата им ще останат без училище.
— И Малика ли се примирила?
— Съвсем не. Малика, както винаги, била пълна с оптимизъм. За разлика от всички други, в случилото се тя видяла възможност. Казала на всички родители, че всяко зло предлага равностойно добро, стига да си направят труда да го потърсят. Злощастното събитие се превърнало в благословия. Училището, което изгоряло до основи, било старо и запуснато. Покривът течал, а под тежестта на хилядите детски крака подът отдавна се бил продънил. За тези хора това бил дългоочакваният шанс да обединят усилията си и да построят много по-хубаво училище, училище, в което да учат още много поколения деца. И така, подтиквани от тази енергична шейсет и четири годишна жена, всички заедно напрегнали сили, събрали достатъчно средства и построили прекрасно ново училище, което сега се издига като блестящ пример за силата на визията пред лицето на нещастието.
— Нещо като старата поговорка да виждаш чашата си наполовина пълна, вместо наполовина празна?
— Би могло и така да се каже. Каквото и да ти се случи в живота, само ти имаш способността да избереш как ще реагираш на него. Когато създадеш навик да търсиш позитивното във всички обстоятелства, животът ти ще се издигне към най-високите си измерения. Това е един от най-великите природни закони.
— Но в основата на всичко е човек по-ефективно да използва ума си, така ли?
— Точно така, Джон. Целият успех в живота, независимо дали е материален или духовен, тръгва от тази шесткилограмова маса, разположена между раменете ти. Или, по-конкретно, от мислите, които вкарваш в ума си всяка секунда, всяка минута, всеки ден. Външният ти свят отразява състоянието на вътрешния ти свят. Като контролираш мислите и реакциите си към събитията в своя живот, започваш да контролираш съдбата си.
Читать дальше