Джесика Редмерски: Миг преди никога

Кимам и притискам сламката с пръстите си. Няма как открито да му призная, но напълно съм съгласна с него и дори го намирам за ободрително. Всъщност преди не съм мислила много по въпроса, но тъй като и без това не искам да имам връзка с когото и да било на сто метра от мен, все пак съм човешко същество и не бих имала нещо против прекарване за една нощ. Само не и с него, нито пък с някого от това място. Е, аз съм твърде млада и неопитна за прекарване за една нощ, а и това питие вече започна да ме удря право в главата. Истината е, че никога досега не съм правила подобно нещо, и макар мисълта за него да е вълнуваща, тя може да ме накара и да се надрискам от страх. Била със само с двама мъже. Иън Уолш, моята първа любов, който отне девствеността ми и умря при автомобилна катастрофа три месеца по — късно. След това Кристиян Диъринг, моят прероден Иън, шушумигата, която ми изневери с някаква червенокоса курва. Доволна съм, че така и не го наругах с онази гадна фраза от четири думи, която започва с „Да е..." и завършва с „ти", защото дълбоко в себе си имах усещането, че когато ми го каза, той не знаеше за какво по дяволите говори.

И все пак може би е знаел, защото, след като ходихме още пет месеца, той се заплесна по друга, понеже така и не му го казах. Поглеждам към бармана и забелязвам, че ми се усмихва и търпеливо чака да кажа нещо. Този мъж е свестен. Или е това, или пък просто се опитва да се държи приятелски. Признавам, че е хубав. Не е на повече от двадесет и пет и има кротки кафяви очи, което се усмихват преди устните му. Забелязвам колко добре оформени са бицепсите и гърдите му под тясната тениска с къси ръкави. И има хубав тен. Определено е живял през повечето време от живота си някъде наблизо до океана. Преставам да го гледам, когато се усещам, че се питам как ли изглежда по бански и без тениска.

— Аз съм Блейк — казва той. — Брат съм на Роб.

— Роб ли? А, да, човекът, който притежава „Подземието". — Протягам ръка и Блейк леко я разтърсва.— Камрин.

Чувам гласа на Натали през музиката, преди дори да успея да я видя. Тя си проправя път през купчините хора, застанали близо до дансинга, за да стигне до мен. Веднага забелязва Блейк, очите й светват, а на лицето й грейва огромната й безсрамна усмивка. Деймън, който я следва и тя продължава да стиска ръката му, също го забелязва, но само вторачва безизразния си поглед в мен. Това ме кара да се чувствам много странно, обаче отхвърлям тази мисъл, когато Натали притиска рамото си в моето.

— Какво правиш тук? — пита тя с неприкрита обвинителна нотка в гласа. Ухилила се е до уши и поглежда на няколко пъти ту мен, ту Блейк, преди да съсредоточи цялото си внимание върху мен.

— Поръчах си едно питие — отвръщам аз. — И ти ли дойде за едно, или за да провериш какво правя?

— И двете! — отвръща тя, пуска ръката на Деймън, протяга ръка и започва да барабани с пръсти по бар плота, усмихвайки се на Блейк.

— Нещо с водка.

Блейк кимва и поглежда към Деймън.

— Ще взема ром с кола — казва той.

Натали притиска устни до ухото ми и усещам горещия й дъх, когато прошепва:

— По дяволите, Кам! Знаеш ли кой е той?

Забелязвам как Блейк леко се подсмихва, след като я е чул.

Усещам как лицето ми се зачервява от притеснение и прошепвам в отговор:

— Да, казва се Блейк.

— Това е братът на Роб — просъсква тя и мести погледа си към него. Поглеждам Деймън с надеждата, че ще разбере намека и ще я отмъкне нанякъде, но този път се преструва, че не е разбрал. Къде се дяна онзи Деймън, когото познавам, този, който ме подкрепяше, когато ставаше дума за Натали? Аха, ще трябва пак да й се е разсърдил. Държи се така само когато Натали си е отворила прекалено много голямата уста или е казала нещо, което Деймън просто не може да подмине. Тук сме едва от около тридесет минути. Какво би могла да стори за толкова кратко време. После си казвам, ами това е Натали и ако има момиче, което може да вкисне приятеля си за по — малко от час, без дори да го разбере, това е тя. Смъквам се от стола, хващам я под ръка и я отвеждам настрани от бара. Деймън, който вероятно е разбрал какъв е планът ми, остава при Блейк. Музиката като че ли е станала по — силна. Бандата едва е завършила една песен и веднага започва следващата.

— Какво си направила? — питам аз и я обръщам с лице към мен.

— Какво искаш да кажеш с това какво съм направила?

Тя дори не ми обръща внимание. Вместо това тялото й се движи едва забележимо в такт с музиката.

— Нат, сериозно те питам — най — после спира и гледа право в мен, търсейки отговорите, — за да ядосаш Деймън? — подсказвам й аз. — Беше в настроение, когато дойдохме тук.