Джесика Редмерски: Миг преди никога

[* Джаред Лето — американски актьор и музикант — Б.пр.]

[** Емо — стил в прически, облекло и музика, сходен с пънка — Б.р.]

Стигнахме в „Подземието" точно на свечеряване, но преди това обиколихме с мощния пикап на Деймън разни адреси. Той паркираше, излизаше от колата и оставаше в къщите не повече от три — четири минути, а после не обелваше и дума. Поне не и за какво беше влязъл или с кого беше говорил, т.е. обичайното поведение, което би ни накарало да приемем тези посещения за нормални. Но за Деймън нормалното и обичайното са нещо по — различно. Обичам го до смърт. Познавам го почти толкова дълго, колкото и Натали, ала така и не можах да приема наркотичните му навици. Отглежда големи количества трева в сутерена си, но той самият не пуши марихуана. Всъщност никой, освен мен и няколко от близките му приятели дори и не подозира, че такова страхотно гадже като Деймън Уинтърс отглежда трева, защото повечето от онези, които се занимават с това, имат вид на отрепки и често са с прически, които са били на мода някъде между 70 — те и 90 — те години. Деймън съвсем не прилича на отрепка — може да мине за по — малкия брат на Алекс Петифър*. А и самият той казва, че не си пада по тревата. Не, изборът на Деймън е кокаинът и той отглежда и продава трева, само за да плаща за пристрастеността си към него. Натали се преструва, че това, което прави Деймън, е напълно безобидно. Знае, че той не пуши трева, твърди, че не е чак толкова вредна, и ако други хора искат да я пушат, за да се поотпуснат, тя не вижда нищо лошо в това, че Деймън им помага да го правят. Обаче отказва да повярва, че кокаинът го въодушевява повече от която и да било част на тялото й.

[* Алекс Петифър — английски актьор и манекен — Б.пр.]

— А сега ще се позабавляваш добре, разбрахме ли се? — слизам от колата, а Натали със задника си затръшва след мен задната врата и недоверчиво ме поглежда. — Просто се отпусни и се опитай да се забавляваш.

Поглеждам я с недоумение.

— Нат, няма нарочно да се опитвам да остана разочарована — казвам аз. — Наистина искам да се забавлявам.

Деймън заобикаля пикапа, идва откъм нашата страна и прегръща и двете ни през кръста.

— Ще вляза, прегърнал две страхотни мацки.

Натали го сръгва с лакът и се преструва на ядосана.

— Млъквай, бебчо. Ще ме накараш да ревнувам.

После дяволито му се усмихва.

Деймън плъзва ръка от кръста й и я сграбчва за задника. Тя издава болезнен стон, повдига се на пръсти и го целува. Иска ми се да им кажа да си потърсят стая, но ще е излишно. „Подземието" е най — шикозното заведение в непосредствена близост до центъра на Ралей, Северна Каролина, но няма да намерете номера му в телефонния указател. Само хора като нас знаят за съществуването му. Преди две години някакъв тип на име Роб наел изоставен склад и похарчил около милион долара от парите на богатия си татко, за да го превърне в таен нощен клуб. За две години той се превърнал в място, където местните сексидоли на рока могат да превърнат в реалност мечтата си за рокендрола сред рева на фенове и групи. Обаче това не е сборище на боклуци. Отвън може и да изглежда като изоставена сграда в някакъв град призрак, но вътре е като всеки елитен нощен клуб за хард рок, оборудван с цветни стробоскопични многосекторни лампи, които непрекъснато изстрелват светлините си из цялото заведение, засукани келнерки и сцена, достатъчно голяма, за да могат на нея да свирят две банди едновременно. За да не бие на очи, всички посетители на „Подземието" трябва да паркират някъде другаде и да вървят пеша до него, защото една улица с наредени плътно пред „изоставения" склад коли си е истинско разобличение. Паркираме на гърба на намиращо се наблизо кино и вървим десет минути пеша през призрачния град.

Натали се мести от дясната страна на Деймън и се вмъква между нас, но го прави само за да продължи да ме мъчи, преди да влезем вътре.

— Добре — казва тя с такъв вид, като че ли ще изреди цял списък с това какво трябва и какво не трябва да правя.

— Ако някой те попита дали си сама, става, нали? — клати заканително ръка срещу мен. — Нищо от сорта на това, което направи с онзи мъж, който те сваляше в магазина за канцеларски материали.

— Какво пък е правила в такъв магазин? — пита през смях Деймън.

— Деймън, онзи се беше захласнал по нея — отвръща Натали, напълно пренебрегвайки факта, че и аз съм там. — Искам да кажа, че трябваше само да му намигне и той щеше да й купи кола, а знаеш ли тя какво му каза? Вдигам нагоре очи и издърпвам ръката си от нейната.