Елизабет Адлър
Сега или никога
Нощта беше хладна и безлунна, лек бриз полюшваше дългата й коса. Той наблюдаваше момичето, което бавно прекосяваше паркинга на колежа по посока на червената открита кола. Бинокълът за нощно виждане открояваше всеки детайл. Въпреки че беше късно — доста след полунощ — и паркингът беше опустял и изпълнен със сенки, тя сякаш влачеше маратонките си, като че ли прекалено изморена, за да се тревожи дори и от вероятната опасност.
Това страшно му харесваше… харесваше му зашеметяващата й невинност, докато се приближаваше нищо неподозираща към него.
Той знаеше всичко за нея. Наблюдаваше я от седмици и планираше тази нощ. Знаеше къде живее — близо до университета, в един апартамент, заедно с още няколко студенти. Знаеше и разположението на този апартамент. Беше проучил хаоса в разхвърляната й стая, беше се изтягал в леглото й. Беше вдъхвал сред разбърканите чаршафи едва доловимия мирис на зрялото младо тяло.
За да запази този спомен, дал начало на възбудата, която щеше да достигне своя връх тази нощ, той беше взел чифт пликчета от купа за пране на пода, беше ги притискал до лицето си, агонизиращ от тръпнеща страст.
Беше се спрял, запазвайки дивото удоволствие и болката за по-късно. Беше огледал с отвращение разхвърляната стая — претъпканите пепелници, празните кутии от кока-кола, изоставените опаковки от пица и струпаните навсякъде компактдискове, свещи и раздърпани дрехи. Беше отвратен и учуден как може тя да живее така. След като мушна памучните пликчета в джоба си, се беше отдалечил през двойната врата, прекосявайки спокойно двора.
Знаеше по кое време са учебните часове на момичето, че е студентка първа година, че когато е била ученичка в Балтимор, е държала прощалната реч на випуска.
Знаеше името й, знаеше, че носи бельо на „Калвин Клайн“ и мрежести фланелки. Знаеше откъде купува всяка сутрин кафето си и кифлата с конфитюр от касис, къде ходи вечер и по кое време си ляга.
Знаеше също, че си няма постоянен приятел, че рядко излиза с мъже и че е погълната от учене за изпитите в края на семестъра.
Точно затова тя влачеше крака през паркинга, докато се приближаваше към него. Беше изтощена.
Той беше облечен в униформата си: фино черно поло като тези, които носеха скиорите; черна скиорска шапка, която скриваше главата и лицето му и имаше пролуки за очите; черен анцуг и черни маратонки.
Лежеше завит на задната седалка на колата й, докато тя идваше все по-близо. Сърцето му се разтуптя и адреналинът избликна в него.
Тя се приближаваше, очите му бяха приковани към бинокъла. Можеше да види всеки детайл. Гърдите й се поклащаха под бялата риза. Черните чорапи очертаваха бедрата й. По симпатичното й лице беше изписана умора, когато дръпна за последен път от цигарата и я хвърли на земята.
Незагасеният фас проблясваше и той се намръщи от гняв заради безотговорността и небрежността й. Видя я, че поглежда уморено към неговото излъскано до блясък, металносиво „Волво“ пикап, паркирано до колата й. По изражението на лицето й разбра, че за нея това беше стабилен автомобил за семеен човек, характерен за голяма част от уважаваните граждани на Бостън.
Притиснала чанта с учебници до гърдите си, тя потърси ключа за колата, пъхна го в ключалката и отвори вратата.
Мъжът спря да диша и се сниши още повече. Дали щеше да погледне към задната седалка? Дори да го направеше, той беше готов.
Тя хвърли тежката чанта на седалката и въздъхна облекчено, после пъхна ключа, за да запали колата и потърси нова цигара.
Тя така и не разбра какво я удари — нещо, с което той се гордееше.
Майсторският удар в сънната артерия прекъсна временно притока на кръв към мозъка й. Пакетът цигари се изплъзна от ръката й, когато тя, загубила съзнание, тупна напред и удари челото си в кормилото.
Той дръпна дългата й кестенява коса и я облегна назад. Когато видя посиняващото от удара място, се намръщи. Обичаше неговите момичета да бъдат чисти и неопетнени.
Измъкна се от колата, като я ругаеше наум, че е толкова малка. Отвори вратата към шофьорското място и повдигна момичето. Задържа я за няколко секунди, като се наслаждаваше на нейната безпомощност в ръцете му, смаян от това, колко лека и мека е тя; от смесените женски миризми на парфюма и червилото й.
След малко я пусна на пода на „Волвото“ си, бързо сложи лепенка на устата и около китките й, после я покри с тъмно одеяло.
Читать дальше