Елизабет Адлър: Сега или никога

Фасът от цигарата все още просветваше в нощта. Той се приближи, настъпи го с крак, след това го взе и го изхвърли в най-близкия кош за боклук, после блъсна задната врата, седна на шофьорското място и заключи вратата.

Мъжът свали черната скиорска шапка, завърза светъл копринен шал над черното поло и облече скъпо, но поизносено вълнено сако. Прокара бързо пръсти през косата си, погледна отново през рамо и потегли към изхода. Навсякъде беше тихо. Той въздъхна доволно, пусна един компактдиск и колата се изпълни с „Кантата“ от Бах.

Пътуването беше дълго — повече от час, но приятно. Той си тананикаше наум сложната музика, като поклащаше глава ритмично и се усмихваше при мисълта, че неговото момиче спи отзад и го очаква. Извади от джоба си пликчетата с емблема на „Калвин Клайн“ и ги притисна до лицето си, за да вдъхне уханието й и да предвкуси очакваното удоволствие.

Отминаха Глосестър и Рокпорт, продължиха на север по крайбрежието и когато поеха по опустялата главна улица на някакъв малък град, той намали скоростта. След около километър отбиха по един черен път, които водеше към плажа, и спряха до малък дървен пристан.

Мъжът хвърли бърз поглед към няколкото малки лодки, заслушан в прибоя. Само звездите и леко фосфоресциращите вълни проблясваха в нощта. Той свали сакото и шала си, излезе от колата и отвори задната врата. Погледна светещия циферблат на часовника си. Беше два и половина.

Тя лежеше точно така, както я беше оставил, със затворени очи и хубавичко бледо лице, покрито от дълъг кичур тъмни коси.

Толкова мека коса, си помисли, докато прокарваше пръсти през нея. Толкова красива, омразно дълга коса.

Той я издърпа грубо от колата и я взе отново на ръце. Докосна лицето й, гладката й млада кожа. Тя изохка и клепачите й потрепнаха. После внезапно се втренчи в него.

Очите й бяха сини, но от разширените зеници изглеждаха почти черни. Не можеше да фокусира добре. Като се наруга наум, че не си сложи скиорската шапка, той побърза да покрие лицето й и я понесе надолу по плажа.

Остави я до паянтовия дървен кей и отново я удари. Главата й се отпусна, отново беше в безсъзнание. Той отвърза ръцете й, после заудря, отново и отново, блъскайки я гневно по главата, по лицето, по гърдите. Поспря се, дишайки тежко, после разкопча ризата й с треперещи пръсти. Отпусна се назад върху петите си и се вгледа в нея.

Гърдите й бяха малки — идеални сфери, нашарени със синьо-червени петна там, където я беше удрял. С измъчен вик той се хвърли върху нея и започна да хапе гърдите и с маниакална жестокост.

След малко се изправи. Извади къс, безупречно чист нож, после върна в джоба си пластмасовата му опаковка. Прокара острието по пръста си и въздъхна доволно. След това повдигна главата й и започна систематично да кълца дългата кестенява коса. Това му отне три или четири минути, от които той се наслаждаваше на всяка секунда. Понякога му се струваше, че това е най-приятният момент. Погледна момичето, което лежеше полуголо, с неравно орязана коса, безпомощно пред него, и се разсмя. Смехът му изразяваше абсолютното задоволство.

Задърпа надолу чорапите й. Вече бързаше, нетърпението започваше да го изпълва. Свали пликчетата й, същите като онези, които беше откраднал от стаята й. Вгледа се в нея и потръпна, предчувствайки усещането. Не носеше нищо под черния си анцуг. Нахвърли се върху нея, като я ругаеше, че е толкова стегната, наслаждаваше се на уханието й, мразеше я. Вече едва се сдържаше. Спря за миг, усещайки трептящия писък в себе си.

Острият нож беше готов в ръката му. Той обърна дланите й нагоре, бързо и точно преряза първо дясната й китка, после лявата. Кръвта избликна, пулсирайки с ритъма на ужасяващия му оргазъм.

Той се отдръпна, като все още потръпваше. На света нямаше усещане, равно на това. На съвършеното усещане за сила.

Главата му се извърна рязко, когато чу някакъв шум. На плажа имаше някой. Виждаше се светлината на фенерче, чуваха се мъжки гласове. Той се отдръпна със скок от момичето.

Рибарят, който вървеше по брега, насочи светлината по посока на звука. За част от секундата лъчът улови лицето на мъжа, който гледаше втренчено, като елен, уловен от светлината на фарове.

После той се извърна и побягна. Отвори рязко вратата на колата, захвърляйки на пода окървавения нож, и запали. Със загасени фарове завъртя колата и профуча обратно по черния път.

— Странна работа, Франк, как този човек излетя оттук — каза Джес Дъглас на приятеля си.