Джесика Редмерски - Миг преди винаги

– Доколкото разбирам, се интересувате за пола, нали?

И двамата се споглеждаме. Тя е толкова дяволски красива. Ме мога да повярвам, че е моя. Не мога да повярвам, че носи моето бебе.

– Ще приема баса – съгласява се най-накрая Камрин, заварвайки ме неподготвен.

Усмихва се радостно и ме дръпва за ръката, а после и двамата пoглеждаме сестрата.

– Да отвръща Камрин. – Ако това е възможно сега.

Сестрата придвижва сондата до определено място, после като че ли отново проверява какво е видяла, преди да ни го каже.

– Ами. Още е доста рано, но… на мен ми изглежда като момиче – казва накрая тя. – След като бременността е на около двадесет седмици, по време на следващия ви преглед с ултразвук ще можем да потвърдим пола официално.

Честно казано, мисля, че не съм виждала преди Андрю така усмихнат. Може би в онази нощ, когато за първи път бях заедно с него в Ню Орлиънс и беше толкова горд с мен, но въпреки това не съм сигурна, че нещо може да се сравнява с лицето му в този момент. Сърцето ми се блъска в ребрата от вълнение особено заради реакцията на Андрю. Виждам колко много иска едно малко момиченце и мога да се закълна, че прави всичко по силите си, за да не се просълзи пред сестрата. Или пък пред мен.

За мен не е имало значение дали ще е момче или момиче. Аз съм точно като всяка друга майка там, отвън, която иска го само да е здраво. Макар че едва ли би могло да се каже, че за Андрю полът има предимство пред здравето на бебето. Аз съм по-наясно по въпроса.

Той се навежда и ме целува леко по устните, а искрящите му зелени очи са пълни с доброта.

– Лайли ще е – казвам аз напълно съгласна и го целувам още веднъж, преди да се отдръпне, като прекарвам пръсти през късата му кестенява коса.

– Хубаво име – казва сестрата. – Но си намислете и едно за момче за всеки случай.

Тя отдръпва сондата и чака да разбере дали имаме още въпроси.

Изведнъж Андрю се обръща към нея и казва:

– Е, ако не виждате купчинка боклучета, натрупали се по детето ми, тогава определено е момиче.

Успявам да се сдържа да не се засмея на глас и вдигам нагоре очи, когато поглеждам сестрата. По-смешното е, че Андрю е съвсем сериозен. Накланя настрани глава, когато забелязва, че се подсмихвам.

Прекарваме остатъка от деня в пазаруване. И двамата не можем да устоим на изкушението. И преди сме разглеждали разни бебешки неща, но никога не сме купували много, защото не знаехме дали да са в розово или в синьо, а не искахме стаята да се напълни с жълто. И макар че все още имаше възможност да е момче, според мен Андрю е по-убеден от преди, че е момиче, така че и аз се предавам, оставям се да вярвам в това, въпреки че той не ми позволява да накупя много неща.

– Просто изчакай – настоя той, когато се отправих към следващата дрешка за момиче в сектора за новородени. – Нали знаеш, че майка ми планира официално поднасяне на подаръци за бебето?

– Е, да, ама сега и ние можем да купим някои неща – въпреки всичко сложих дрешката в количката.

Андрю поглежда в нея, после мен и свива замислен устни.

– Мисля, че вече сложи в количката няколко неща.

Беше прав. Вече бях нахвърляла вътре дрешки за около деветдесет долара. Добре де, ако пък се окаже момче, мога да ги сменя по-късно.

Така премина остатъкът от деня ни до момента, в който се отбихме в дома на майка му, за да ѝ съобщим новината.

– О, това е чудесно! – казва Марна и ме прегръща. – Мислех, че сигурно ще е момче!

Пускам ръцете на Марна и сядам край кухненската маса заедно с Андрю, а тя се отправя към хладилника. Вади кана за чай и започва да ни приготвя по чаша.

Поднасянето на подаръците за бебето ще е през февруари – провиква се тя от бара. – Вече всичко съм планирала.

Поглежда ме широко усмихната и оставя каната за чая.

– Благодаря ти – казвам.

Поставя пред всеки от нас по чаша и придърпва един празен стол.

Моят дом наистина ми липсва. Но тук също ми харесва, а Марна ми е като втора майка. Още не се решавам да кажа на Андрю колко ми липсват майка ми и Натали, просто да имам приятелка, с която да разговарям. Може да си влюбена в най-страхотния мъж на света и всъщност аз съм, но това не означава, че ще е лесно да нямаш други приятели. Тук се запознах с едно момиче на моята възраст. Казва се Алана и живее с мъжа си на горния етаж, но все още не съм успяла по никакъв начин да се сближа с нея. Мисля, че ако ще трябва да продължавам да измислям лъжи, за да не отидем някъде заедно, когато ми се обажда, сближаването ни с нея никога няма да се получи.