Дейвид Никълс
Винаги в същия ден
На Макс и Роуми, когато пораснат.
И на Хана — както винаги.
„Какво са дните?
В тях живеем. Идват, будят ни.
Отново и отново.
Те са, за да сме щастливи в тях.
Само в тях живеем.
Е, накрая, за да разрешат въпроса,
идват лекар и свещеник
и развяват дълги роби
над полята.“
Филип Ларкин, „Дни“
Първа част
1988–1992
Началото на двайсетте
„Този ден бе за мене паметен, защото дълбоко ме промени. Но така се случва във всеки живот. Представете си, че от кой да е живот бъде заличен някой ден, и помислете колко различна посока би поел той. Оставете за миг книгата, читателю, и помислете за дългата, желязна или златна, трънена или цветна верига, която никога не би ви обвързала, ако първото й звено не е било изковано в някой паметен за вас ден.“
Чарлс Дикенс, „Големите надежди“
1 1 Цитатът е от Глава 9 на романа, издание на „Народна култура“, 1982 г. прев. Невяна Розева. — Б.ред.
Петък, 15 юли 1988
Ранкейлър Стрийт, Единбург
— Най-важното, предполагам, е да наклониш везните — каза тя. — Наистина да промениш нещо.
— Да промениш света?
— Не целият свят. Само светът край теб.
Полежаха мълчаливо с преплетени върху единичното легло тела и после се разсмяха и двамата с дрезгави предутринни гласове.
— Не мога да повярвам, че го казах — простена тя. — Доста изтъркано звучи, нали?
— Малко изтъркано.
— Опитвам се да те вдъхновя! Да подготвя мизерната ти душа за великото приключение, което те очаква. — Тя обърна лице към него. — Не че ти е необходимо. Бъдещето ти, предполагам, е спретнато очертано до последния щрих. От извора до устието.
— Едва ли.
— Какво тогава смяташ да правиш? Какъв е големият ти план?
— Е, родителите ми ще дойдат да ми съберат багажа, ще го вземат, после ще прекарам ден-два в апартамента им в Лондон, ще се видя с приятели. След това Франция…
— Много хубаво…
— След това Китай и Индия. Ще пообиколя…
— Пътешествия — въздъхна тя. — Напълно предсказуемо.
— Какво му е лошото да попътуваш?
— По-скоро да отбягваш действителността…
— Преувеличават ценността й — отвърна той, надявайки се думите му да прозвучат мрачно и харизматично.
Тя изсумтя.
— Няма проблем, предполагам, за онези, които могат да си го позволят. Защо не кажеш просто „ще лентяйствам две години“? Същото е.
— Защото пътешествията разширяват светогледа — отговори той, изправи се на лакът и я целуна.
— О, но твоят и без това е достатъчно широк — извърна лице тя; поне за момента. Облегнаха се отново на възглавницата. — Както и да е… нямах предвид какво ще правиш следващия месец, а за в бъдеще. Бъдещето като перспектива. Когато си… не знам… — Тя замълча, сякаш обмисля някаква фантастична идея, пето измерение примерно. — Когато си на четирийсет, да речем. Как се виждаш на четирийсет?
— Четирийсет? — Идеята очевидно затрудни и него. — Не знам. Позволено ли е да кажа „богат“?
— Толкова, толкова плиткоумно.
— Добре тогава — известен. — Той я целуна по врата. — Малко зловеща тема, не мислиш ли?
— Не е зловеща… вълнуваща е.
— Вълнуваща! — наподоби той презрително мекия й йоркширски акцент.
Често й се случваше лъскавите момчета да я имитират, сякаш произношението й е необичайна отживелица, и не за пръв път тя потръпна от омерзение. Отдръпна се от него и опря гръб в хладната стена.
— Да, вълнуващо! Полага се да се вълнуваме, нали? Бъдещето е пред нас. Както каза заместник-ректорът: „Вратите на златните възможности са широко разтворени“.
— „Вашите имена ще четем в утрешните вестници…“
— Доста невероятно.
— Защо тогава си развълнувана?
— Аз ли? Господи! Аз треперя от страх.
— И аз. Боже… — Той се извърна рязко и се протегна към цигарите на пода до леглото, сякаш да си успокои нервите. — Четирийсет години! Четирийсет. Мамка му!
Развеселена от тревожното му изражение, тя реши да налее масло в огъня:
— Та какво ще правиш, когато си на четирийсет?
Той запали замислено цигарата.
— Е, Ем…
— Ем? Кой е Ем?
— Наричат те Ем. Чувал съм.
— Да, приятелите ме наричат Ем.
— Може ли значи да те наричам Ем?
— Добре де, добре, Декс.
— Обмислял съм темата за порастването. Зарекъл съм се да си остана такъв, какъвто съм сега.
Декстър Мейхю. Надзърна към него през бретона си.
Читать дальше