Дейвид Никълс: Винаги в същия ден

Лежеше облегнат на евтината пластмасова табла и дори без очилата на Ема й беше ясно защо той не иска да се променя. Със затворени очи, с нехайно залепена на долната му устна цигара, с профил, стоплен от утринния светлик, процеждащ се през червените завеси, Декстър създаваше впечатление, че постоянно позира пред камера. Ема Морли смяташе определението „представителен“ за глупава, антикварна дума, но нямаше как другояче да го опише, освен може би с „красив“. Той имаше от онези лица, при които костите прозират през кожата и ти се струва, че дори черепът му ще изглежда привлекателен. Изящен, лъснал леко нос и тъмни кръгове около очите, почти като синини — почетен белег от прекаляването с тютюн и от безсънните нощи, когато нарочно се е оставял момичетата от колежа да го побеждават на покер с разсъбличане. Долавяше нещо хищническо у него — тънки вежди, издадени самонадеяно напред устни, обикновено натрапчиво плътни и розови, но сега сухи, напукани и със засъхнало евтино вино в ъгълчетата. За щастие косата му поне беше ужасна — възкъса на тила и отстрани, но с противен перчем отпред. Гелът се беше смъкнал и перчемът изглеждаше щръкнал и рошав като идиотска шапчица.

Без да отваря очи, той издиша дима през ноздри. Очевидно усещаше, че тя го гледа, понеже пъхна длан под мишница и изду бицепсите и гръдните си мускули. Откъде се взеха мускулите? Категорично не от спортуване, ако не броим нощното плуване и билярда. Сигурно се дължаха на наследствено добро здраве, предавано поколения наред с акциите, дяловете и качествената мебелировка. Представителен значи, дори красив, с фини боксерки с индийски десен, смъкнати до хълбоците, незнайно как озовал се в единичното и легло в тясната стая под наем в края на четирите години в колежа. „Представителен“! За каква се мислиш? За Джейн Еър? Порасни! Бъди разумна. Не се отплесвай.

Тя извади цигарата от устата му.

— Представям си те на четирийсет — каза леко злонамерено. — Представям си те съвсем ясно.

Той се усмихна, но не отвори очи.

— Продължавай тогава.

— Добре… — Тя се поизправи, пъхнала завивките под мишниците си. — Караш спортна кола със спуснат гюрук в Кенсингтън или в Челси и най-удивителното е, че колата е безшумна, защото всички коли ще са безшумни през… не знам… 2006-а?

Той присви очи да пресметне.

— 2004-та.

— Колата се носи една педя над земята по Кингс Роуд. Шкембето ти се издува като възглавничка под коженото кормило, носиш ръкавици с изрязани пръсти, косата ти оплешивява, нямаш брадичка. Ти си голям мъж в малка кола, с тен като на препечена пуйка.

— Предпочитам да сменим темата.

— До теб седи жена със слънчеви очила… третата ти, не, четвъртата ти съпруга, много красива, модел, не, бивш модел на двайсет и три, срещнал си я, излегната на капака на кола на автоизложение в Ница или нещо такова, и тя е ослепителна и стройна.

— Звучи чудесно. Деца?

— Никакви деца. Само три развода. Юли е, петък. Пътувате към вилата и в малкия багажник на летящата ти кола има тенис ракети и стикове за крокет и кошница със скъпи вина, южноафриканско грозде и клети малки пъдпъдъчета и аспержи и вятърът свисти в ушите ти и ти се чувстваш много, много доволен от себе си и съпруга номер три или четири, или която е там, ти се усмихва с двеста лъскави бели зъба и ти й се усмихваш в отговор, мъчейки се да забравиш, че нямате какво да си кажете, нищо, абсолютно нищичко.

Тя млъкна рязко. „Звучиш като смахната — укори се. — Опитай се да не изглеждаш смахната“.

— Е, ако това те утешава, всички ще сме загинали в ядрена война дълго преди това! — ведро заключи тя, но той все още и се мръщеше.

— Май трябва да си вървя. Щом съм толкова плиткоумен материалист…

— Не, недей — отвърна тя прекалено бързо. — Четири сутринта е.

Той се изправи и лицето му се озова на няколко сантиметра от нейното.

— Не знам откъде произтича представата ти за мен. Почти не ме познаваш.

— Разпознавам типажа.

— Типажът?

— Виждала съм ви да се навъртате край катедрата по съвременни езици, да се хилите гръмогласно, да организирате костюмарски вечерни партита…

— Дори нямам вратовръзка. И определено не се смея гръмогласно…

— Кръстосвате с яхти Средиземноморието през ваканциите и прочее, и прочее…

— Щом съм толкова противен…

Той положи длан върху хълбока и.

— Какъвто си…

— Защо спиш с мен?

Ръката му се плъзна по меката топла плът на бедрото й.

— Не мисля, че съм спала с теб. Спах ли?

Читать дальше