Кийра Кас: Короната

– Не – увери ме генерал Леджър. – Както знаете, в съвета винаги е имало членове, които смятат, че трябва да колонизираме някои европейски страни. Явно сега решиха да се възползват от ограничения ви опит, но вие се справихте чудесно.

– Татко не би искал да воюва. Винаги е управлявал мирно.

– Точно така – усмихна се генерал Леджър. – И би се гордял с вас, ако научи как не се поддадохте на натиска. В интерес на истината май ще отида да му разкажа още сега.

– Да дойда ли и аз? – попитах във внезапен и отчаян пристъп да чуя сърцето на майка ми на малкия монитор... да чуя, че още се бори.

– Вие имате да управлявате цяла страна. Ще ви информирам при първа възможност.

– Благодаря – извиках след него.

Лейди Брайс скръсти ръце върху масата.

– По-добре ли се чувствате?

Поклатих глава.

– Знаех, че този пост ще изисква много работа. Занимавала съм се с нея, докато баща ми вършеше десет пъти повече. Но просто ми трябваше още време да се подготвя. Да се кача на престола, защото майка ми може да умре, е достатъчно тежка задача. А само пет минути, след като поех тази отговорност, ми се налага да взема решение относно цяла война. Още не съм готова.

– Добре, всичко по реда си. Не нужно да сте съвършената кралица. Постът ви е временен. Майка ви ще се възстанови, баща ви ще се върне на работа, а вие ще продължите обучението си, натрупала доста практически опит. Приемете временната си позиция като една добра възможност.

Отдъхнах си. Временна. Възможност. Добре.

– Пък и не всичко зависи от вас. Нали за това са съветниците. Е, да, днес не ви бяхме от голяма полза, но сме тук, за да не се чувствате в чужди води.

Прехапах устна замислено.

– Добре. И сега какво?

– Първо, изпълнете заканата си и уволнете Кодли. Така ще демонстрирате на останалите, че не говорите празни приказки. Малко ми е жал за него, но мисля, че баща ви го държеше само за да има и адвокат на дявола в свитата си, който да му показва и другата страна на монетата. Повярвайте ми, на никого няма да липсва – призна сухо тя. – Второ, приемете този период като практическо обучение за предстоящото ви царуване. Започнете да се обграждате с доверени хора.

Въздъхнах.

– Имам чувството, че всички са ме изоставили.

Тя поклати глава.

– Отваряйте си очите. Сигурно ще намерите приятели на места, където най-малко очаквате.

Отново я виждах в нова светлина. Беше заемала поста си по-дълго от всички останали; знаеше какъв подход ще избере баща ми в повечето ситуации; пък и най-малкото беше единствената друга жена в стаята.

Лейди Брайс впери поглед в очите ми, принуждавайки ме да се съсредоточа.

– Кой е човекът, който винаги ще бъде откровен с вас? Който ще остане с вас, не защото сте кралица, а защото сте му приятелка?

Излязох от стаята с усмивка, напълно сигурна къде отивам.

– Аз?

– Ти.

– Сигурна ли сте?

Сграбчих Нийна за раменете.

– Винаги си откровена с мен, дори да не ми харесва да чуя истината. Изтърпяла си ме в най-лошите ми моменти и си твърде умна, за да прекарваш дните си в сгъване на дрехите ми.

Тя се усмихна широко и примигна, за да възпре сълзите си.

– Придворна дама… какво изобщо значи това?

– От теб ще се изисква да си ми довереница, каквато вече си, както и да ми помагаш с по-прозаичната страна на работата ми, а именно да подготвяш графика ми и да ми напомняш да ям.

– Май ще се справя – усмихна се тя.

– О, да, да, и още нещо. – Вдигнах ръце, настройвайки я за най-вълнуващата част. – Можеш да изхвърлиш униформата. Така че... действай.

Нийна се изкиска.

– Не знам дали имам подходящи дрехи. Но ще си приготвя нещо удачно за утре.

– Глупости. Просто се разрови в моя дрешник.

Тя ме изгледа смаяно.

– Не мога.

– Напротив, можеш и трябва. – Посочих големите врати. – Преоблечи се, ела в кабинета ми и ще започнем лека-полека.

Тя кимна и ме прегърна, сякаш го бяхме правили хиляди пъти.

– Благодаря ви.

– Не, аз ти благодаря – настоях.

– Няма да ви разочаровам.

Отдръпнах се назад, за да я погледна в очите.

– Знам. Между другото, първата ти задача е да ми намериш нова прислужница.

– Дадено.

– Отлично. До скоро!

Излязох от стаята, щастлива, че имах хора на своя страна. Генерал Леджър щеше да е връзката ми с мама и татко, лейди Брайс – главната ми съветничка, а Нийна щеше да ми помага с работата.

Още не беше минал един ден, а вече разбирах защо мама смяташе, че ще ми е нужен партньор в живота. И възнамерявах да го намеря. Просто ми трябваше малко време да измисля как.