Кийра Кас: Короната

– Не, Ваше Височество.

Обърнах поглед към сър Кодли.

– Смятаме, че това е умишлен ход, предприет за дестабилизирането на Илеа, а и тъй като нито кралят, нито кралицата са дали съгласието си, Франция реално е отвлякла брат ви. Този брак е изменнически и сме принудени да обявим война.

– Сър, уверявам ви, в брака няма нищо изменническо. Камил е разумно момиче. – Врътнах очи. Не ми беше особено приятно да го призная. – Арън е романтикът в случая и съм сигурна, че той е убедил нея, а не обратното.

Смачках предложението за война срещу Франция. Нямах желание да го обсъждам нито миг повече.

– Милейди, не сте права – възрази сър Андрюс. – Отношенията между Илеа и Франция са напрегнати от години.

– Но по-скоро на лично ниво, не на политическо – обади се лейди Брайс.

Сър Кодли махна с ръка.

– А това е още по-лошо. Кралица Дафни умишлено продължава да нанася емоционални травми на кралското семейство с увереността, че няма да отвърнем на удара. Но този път се налага. Кажете ù, генерале!

Лейди Брайс поклати глава смаяно.

– Ваше Височество – подхвана генерал Леджър, – ще кажа само, че ако заповядате, до двайсет и четири часа можем да подготвим и въздушни, и пехотни сили. Макар че аз лично не бих ви посъветвал да издавате такава заповед.

Андрюс изпуфтя.

– Леждър, обясни ù пред каква опасност е изправена.

Той сви рамене.

– Не виждам никаква опасност. Брат ù се е оженил, това е.

– Не ви ли се струва – взех думата аз, – че една сватба по-скоро би обединила двете страни? Нали затова са омъжвали принцесите за чужди принцове векове наред?

– Но това са били планирани бракове – заяви Кодли с тон, който намекваше, че съм твърде наивна за настоящия разговор.

– Какъвто беше и този – парирах го аз. – Всички бяхме наясно, че Арън и Камил ще се оженят някой ден. Просто се случи по-рано от очакваното.

– Тя май не разбира – прошепна Кодли на Андрюс.

Сър Андрюс поклати глава.

– Ваше Височество, това е измяна.

– Сър, това е любов.

Кодли заби юмрук в масата.

– Никой няма да ви приема насериозно, ако не действате решително.

Гласът му отекна в стаята и всички се умълчаха.

– Хубаво – отвърнах спокойно аз. – Уволнен сте.

Кодли се разсмя, оглеждайки останалите присъстващи.

– Нямате право да ме уволните, Ваше Височество.

Килнах глава настрани и го погледнах право в очите.

– Уверявам ви, че имам. Никой в тази стая не заема по-висш пост от мен, а вие определено сте заменим.

Лейди Брайс стисна дискретно устни, за да потисне смеха си. Да, определено имах съюзник в нейно лице.

– Трябва да обявим война! – настоя той.

– Не – отвърнах категорично аз. – Войната би предизвикала допълнително напрежение и обтягане на отношенията ни със страна, с която в момента ни свързва брак. Изключено е.

Кодли сведе брадичка и присви очи.

– Не смятате ли, че постъпвате твърде емоционално?

Станах и столът изскърца зад мен.

– Надявам се, че с това изказване не намеквате, че постъпвам по женски . Защото сте прав, емоционална съм.

Заобиколих с горда крачка масата, без да откъсвам очи от Кодли.

– Майка ми е на легло с тръбички в гърлото си, близнакът ми се намира на друг континент, а баща ми едва се държи. – Спрях срещу него и продължих: – А на мен се полага да успокоявам двамата си по-малки братя, да ръководя страната и да предложа ръката си на един от шестимата кандидати, които ме чакат на долния етаж. – Кодли преглътна сухо и ми стана малко гузно, задето изпитах такова задоволство от смущението му. – Да, постъпвам емоционално. Всеки с душа би сторил така на мое място. А вие, сър, сте идиот. Как смеете да ме подтиквате към нещо толкова съдбоносно, и то въз основа на някаква си дреболия? Колкото и да не ви харесва, в момента аз съм кралицата и няма да ви позволя да ме манипулирате.

Върнах се на мястото си.

– Генерал Леджър?

– Да, Ваше Височество?

– Има ли неотложни задачи в плана за днес?

– Не, Ваше Височество.

– Хубаво. Свободни сте. И ви съветвам да си припомните кой командва парада преди следващата ни среща.

Всички освен генерала и лейди Брайс станаха и ми се поклониха – и то доста дълбоко.

– Представихте се възхитително, Вашe Височество – заяви лейди Брайс, когато останахме само тримата.

– Наистина ли? Погледнете ръката ми. – Вдигнах я във въздуха.

– Треперите.

Свих пръстите си в юмрук, за да спра треперенето.

– Права ли бях? Не могат да ме принудят да обявя война, нали?