Кийра Кас: Короната

– Две минути! – провикна се режисьорът.

Излязох на застланата с килим сцена, приглаждайки роклята си с длани. Дори под ярката светлина на прожекторите студиото ми се струваше по-студено от обичайното, а като заех мястото си зад подиума, усетих кожата си настръхнала.

Гаврил, облечен малко по-сдържано, но изискан както винаги, ми се усмихна състрадателно.

– Сигурна ли сте, че имате сили за това? Нямам нищо против да съобщя новината вместо вас.

– Благодаря ти, но мисля, че аз трябва да го направя.

– Добре. Как е майка ви?

– Видях я преди един час; стори ми се добре. Докторите не я събуждат, за да се възстанови, но изглежда толкова измъчена. – Затворих очи за момент и опитах да запазя самообладание. – Извинявай. Малко съм притеснена. Но при всички случаи се справям по-добре от татко.

Той поклати глава.

– Не мога да си представя някой да страда повече от него. Още откакто я срещна, целият му свят се върти около майка ви.

Замислих се за предишната вечер, за стената със снимки в стаята им... и прегледах наум всички подробности, които наскоро ми бяха разкрили за началото на връзката си. Въпреки това не виждах смисъл да се пребориш с толкова трудности в името на любовта, а тя да те остави така безпомощен накрая.

– Ти си присъствал, Гаврил. Видял си техния Избор. – Преглътнах колебливо. – Възможно ли е да се получи? И как?

Той сви рамене.

– Вашият ми е трети, но не мога да ви кажа как се получават нещата, как една лотария може да ви намери сродната душа. Знам само едно: не се възхищавах особено на дядо ви, но той се отнасяше с кралицата като с най-важното същество на планетата. Колкото и грубо да се държеше с останалите, с нея винаги беше мил. Само тя успя да види добрата му страна. Въпросът е, че дядо ви откри правилната жена.

Присвих очи насреща му, усещах, че ми спестява нещо. Знаех, че дядо ми е бил строг владетел, но като се замислех, само в тази светлина го познавах. Татко не ми беше разказвал що за съпруг и баща е бил, а и аз самата проявявах по-голям интерес към баба ми.

– А що се отнася до Избора на баща ви. Едва ли знаеше какво търси. Май същото важеше и за майка ви. Но двамата си пасваха във всяко отношение. Всички околни го забелязаха дълго преди тях самите.

– Наистина ли? – учудих се аз. – Не са го усещали?

Гаврил направи физиономия.

– Мен ако питате, по-скоро тя не го усещаше. – Той ме погледна многозначително. – Като че ли е семейна черта.

– Гаврил, ти си един от малкото хора, на които бих го признала, но проблемът не е там, че не знам какво търся, а че не бях готова да започна търсенето.

– Хм. Тъкмо това се питах.

– Но ето че съм тук.

– И то сама, опасявам се. Ако решите да продължите напред, а след вчерашната случка никой не би ви укорил дори да се откажете, то само вие можете да направите този важен избор.

Кимнах.

– Знам. И именно това ме плаши.

– Десет секунди – обяви режисьорът.

Гаврил ме потупа по рамото.

– Можете да разчитате на мен във всяко едно отношение, Ваше Височество.

– Благодаря ти.

Изправих рамене пред камерата и опитах да си придам спокоен вид, когато се появи червената светлинка.

– Добро утро, народе на Илеа. Аз, принцеса Идлин Шрийв, съм тук, за да ви съобщя за някои скорошни събития около кралското семейство. Първо ще ви предам добрата новина.

Опитах да се усмихна, наистина опитах, но се чувствах толкова самотна.

– Обичният ми брат, принц Арън Шрийв, се ожени за френската принцеса Камил де Советер. Неочакваната им сватба по никакъв начин не помрачава радостта ни за щастливата двойка. Нека всички заедно им пожелаем един благополучен брак.

Направих кратка пауза. Ще се справиш, Идлин .

– Тъжната новина е, че снощи майка ми, Америка Шрийв, кралицата на Илеа, получи много сериозен инфаркт.

Отново спрях. Имах чувството, че думите образуват бент в гърлото ми и затрудняват все повече говора ми.

– Кралицата е в критично състояние и под постоянен лекарски надзор. Призовавам ви да се мо...

Покрих устата си с длан. Щях да се разплача. Щях да загубя самообладание пред камерите на националната телевизия, а от Арън знаех какво мисли народът за мен – не биваше да прибавям и мекушавост.

Сведох поглед. Мама се нуждаеше от мен. Татко също. Може би донякъде дори страната ни се нуждаеше от мен. Не исках да ги разочаровам. Затова подсуших сълзите си и продължих.

– Призовавам ви да се молите за бързото ù възстановяване, тъй като всички я обичаме и разчитаме на мъдростта ù.