Кийра Кас - Единствената

книга трета от поредицата Изборът

Този път се намирахме в Банкетния салон, изтърпявайки поредния урок по поведение и етикет, когато тухлите ни връхлетяха през прозореца. Елиз незабавно се хвърли на земята и запълзя към страничната врата с хленчене. Селест изпищя оглушително и се втурна към дъното на салона, изплъзвайки се на косъм от пороя счупени стъкла. Крис ме дръпна за ръката и двете хукнахме рамо до рамо към изхода.

— Побързайте, дами! — изкрещя Силвия.

До няколко секунди стражите вече се бяха наредили край прозорците и стреляха, а залповете на оръжията им отекваха в ушите ми, докато бягах, спасявайки живота си. Независимо от това дали ни атакуваха с пушки, или с камъни, всеки, проявил и най-беглата агресия на територията на двореца, щеше да намери смъртта си. Търпението на краля се беше изчерпало до последната капка.

— Ужасно е да тичаш с тези обувки — измърмори Крис, провесила през една ръка воалите на роклята си, докато очите u не се откъсваха от дъното на коридора.

— На една от двете ни ще u се наложи да свиква с всичко това — заяви задъхано Селест.

Врътнах очи.

— Ако съм аз, ще нося кецове всеки ден. Вече ми дойде до гуша.

— По-малко приказки, повече движение! — нахока ни Силвия.

— Как ще слезем до скривалището от тук? — попита Елиз.

— А какво ще стане с Максън? — загрижи се Крис, останала без дъх.

Силвия не u даде отговор. Последвахме я през лабиринт от коридори, в търсене на прохода към подземния етаж, докато страж след страж профучаваха край нас в обратната посока. Възхищавах се на мъжеството им, на неустрашимостта, нужна да хукнат към опасността в името на други хора.

Всичките бяха напълно неотличими един от друг, докато чифт зелени очи не се впи в моите. Аспен не изглеждаше уплашен, не изглеждаше дори изненадан. Просто беше възникнало усложнение и той отиваше да го коригира. Такъв си беше по природа. Погледите ни се срещнаха за част от секундата, но и толкова стигаше. Такива бяха отношенията ни с Аспен. И без думи можех да му кажа: Бъди нащрек и се пази. А той безмълвно отговаряше: Не ме мисли, грижи се за себе си.

Макар и да нямах никакви притеснения около неизказаното, положението беше коренно различно с изреченото на глас помежду ни. Последният ни разговор не беше минал особено гладко. Канех се да напусна двореца и го бях помолила да ми даде време, за да преглътна случилото се по време на Избора. В крайна сметка останах, но така и не му дадох обяснение защо.

Може би търпението му към мен се изчерпваше, а и способността му да вижда само доброто в действията ми също беше напът да пресъхне. Все някак трябваше да намеря решение на проблема. Не виждах живота си без Аспен. Дори сега, когато се надявах Максън да избере мен, не можех да си представя света без Аспен.

— Ето го! — извика Силвия, побутвайки скрития в стената панел.

Тръгнахме надолу по стълбището, водени от Елиз и Силвия.

— По дяволите, Елиз, ускори крачката! — кипна Селест. Очаквах да u се ядосам за припряността, но така или иначе, в главите на всички ни се въртеше едно и също нещо. Докато потъвахме все по-дълбоко и по-дълбоко в мрака, опитах да се примиря с факта, че пак щяхме да пропилеем часове наред, спотаени като мишки. Крачехме надолу, заглушавайки със стъпките си виковете над главите ни, докато силен мъжки глас не прокънтя от върха на стълбището.

— Спрете!

Двете с Крис се обърнахме заедно и очите ни лека-полека разпознаха униформата.

— Почакайте — провикна се тя към момичетата под нас. — Това е страж.

Всички спряхме задъхани на местата си. Когато най-накрая ни достигна, стражът също дишаше учестено.

— Простете, дами. Бунтовниците избягаха още при началната стрелба. Явно днес не им е било до сражения.

Силвия позаглади с длани дрехите си и отвърна от наше име:

— Овладяна ли е ситуацията според краля? Ако не, излагате всички тези момичета на заплаха.

— Стражевият командир отмени тревогата. Сигурен съм, че Негово Величество…

— Нямате право да говорите от името на краля. Хайде, дами, продължаваме надолу.

— Сериозно ли говориш? — удивих се аз. — Искаш да се скрием в онази дупка без причина?

Тя впи в мен поглед, способен да спре дори бунтовник, и аз затворих уста. Между двете ни със Силвия се бе зародило един вид приятелство, тъй като с допълнителните си уроци несъзнателно ми бе помогнала да се разсея от драмите покрай Максън и Аспен. След скромния ми изблик по време на осведомителния бюлетин преди няколко дена отношенията ни като че ли се бяха сринали. Тя се обърна към стража и продължи: