Кийра Кас - Единствената

— Максън целуна първо мен, не Оливия. Просто не исках да се разчува. Оттогава имахме няколко… по-интимни момента, а по време на един от тях той беше без риза.

— И как е останал без риза? Може би магически се е изнизала през главата му? — притисна ме Селест.

— Той я съблече сам — поясних.

Незадоволена от отговора ми, Селест продължи с натиска.

— Той я съблече или ти я съблече?

— Май двамата заедно.

След кратка и наситена с напрежение пауза Крис взе думата.

— Така, вече всички знаем коя в какви отношения е с принца.

— И с какво ни помага това? — попита Елиз.

Никой не отговори.

— Просто искам да ви уверя, че… — подхванах плахо аз. — Всичките ни моменти на близост бяха изключително важни за мен и изпитвам истински чувства към Максън.

— Да не би да намекваш, че това не важи за нас, останалите? — озъби ми се Селест.

— За теб със сигурност.

— Как смееш?

— Селест, за никого не е тайна, че си търсиш мъж с влияние. Готова съм да се обзаложа, че макар и доста да харесваш Максън, не си влюбена в него. Просто опитваш да се домогнеш до короната.

Без да опровергае твърдението ми, Селест се обърна към Елиз.

— Ами тази госпожица? Не съм видяла и капка емоция у нея!

— Сдържан човек съм. Няма да е зле и ти да опиташ — отвърна светкавично на удара Елиз. Яростната искра, която видях в очите и, ме накара да я харесвам още повече. — В моето семейство браковете се уреждат от по-възрастните. Знаех какво ме очаква, затова не се вълнувам. Може и да не съм хлътнала по Максън, но поне го уважавам. Понякога любовта идва впоследствие.

— Честно казано, тъжно ми е за теб, Елиз — коментира състрадателно Крис.

— Няма защо. Има и по-важни неща от любовта.

Вперихме погледи в Елиз, предъвквайки наум думите и. Бях се борила за семейството си, а и за Аспен… от любов. А сега, колкото и да ме плашеше тази мисъл, нямах съмнение, че всичките ми действия по посока на Максън — дори безумно глупавите — бяха мотивирани от същото това чувство. Но дали нямаше и нещо по-значимо?

— Е, аз съм готова да си призная: обичам го — изстреля Крис. — Обичам го и искам да се омъжа за него.

Думите и незабавно ме върнаха в настоящето и ми се прииска да потъна вдън земя.

Какво бях започнала?

— Така, Америка, твой ред е — пришпори ме Селест.

Вкамених се, а дишането ми стана повърхностно. Отне ми известно време да намеря правилните думи.

— Максън е наясно с чувствата ми и единствено това е от значение.

Тя направи физиономия, но не продължи с инквизицията. Несъмнено се притесняваше, че ще u отмъстя със същите настойчиви въпроси.

В стаята се спусна тишина и всички се спогледахме умислено. Изборът течеше от месеци, но чак сега се подреждахме по коридорите към финалната линия. Всяка от нас беше надникнала във взаимоотношенията, които конкурентките u имаха с Максън — или поне в един техен аспект, — и вече можехме да ги съпоставим.

След няколко секунди кралицата влезе в Дамския салон и ни поздрави.

Направихме u реверанс и се разпръснахме. Всяка от нас се оттегли в своя ъгъл… насаме със себе си. Вероятно такъв беше естественият ход на съревнованието. Бяхме останали четири момичета, а принцът беше един, така че съвсем скоро три от нас щяха да се приберат у дома само с увлекателна история за преживяванията си от изминалата есен.

Чупех ръце, кръстосвайки из библиотеката на долния етаж, докато се мъчех да подредя думите в главата си. Знаех, че е редно да разкажа на Максън за случилото се, преди да е чул от някое от другите момичета, не че изгарях от желание да подхвана темата.

— Чук-чук — каза той на влизане. Напрегнатото ми изражение незабавно привлече вниманието му. — Какво има?

— Само не се ядосвай — помолих го, докато вървеше към мен.

Той забави крачка и тревогата по лицето му отстъпи място на мнителността.

— Ще се постарая.

— Момичетата знаят, че съм те виждала без риза. — Забелязах как на устните му се заражда въпрос. — Не им споменах нищо за гърба ти. — Уверих го. — А ми се искаше, понеже сега си мислят, че сме имали доста интимни преживявания.

Той се усмихна.

— В крайна сметка май така се получи.

— Не се шегувай, Максън! Сега ме ненавиждат.

Той дойде да ме прегърне, а погледът му не се помрачи и за момент.

— Е, аз не съм ти ядосан, ако това те успокоява. Стига да не издаваш тайната ми, всичко е наред. Макар и да съм леко изненадан, че си им казала. Как изобщо стана дума за това?