Кийра Кас - Единствената

Аз зарових лице в гърдите му.

— Май не бива да ти разкривам.

— Хмм. — Той започна да гали с палец гърба ми. — Нали уж трябва да работим по изграждането на взаимно доверие.

— Така е. Затова те моля да ми се довериш, че ако ти кажа, нещата само ще се влошат. — Може и да грешах, но нещо ме навеждаше на мисълта, че признаех ли пред Максън за момичешкото ни увлечение по разсъблечените изпотени стражи, щях да навлека беля на всички ни.

— Добре — съгласи се той накрая. — Момичетата знаят, че си ме виждала гол от кръста нагоре. Нещо друго?

Поколебах се.

— Знаят и че си целунал първо мен. А аз знам за всичко, което си и не си правил с тях.

Той се отдръпна назад.

— Моля?

— След като се изпуснах, че съм те виждала без риза, заваляха цял куп обвинения и всички си изляхме душата. Знам, че си прекарал доста време в мляскане със Селест и че отдавна си щял да целунеш Крис, ако ти беше позволила. Всичко излезе на бял свят. Той прокара длан по лицето си и се поразходи из стаята, обмисляйки новата информация.

— Значи, вече нямам никакъв личен живот? Никакъв? Понеже на вас четирите ви е скимнало да сравните резултата? — Очевидно този факт го притесняваше.

— Защо ли ми се струва, че щом толкова държиш на честността, трябва да си благодарен за случилото се?

Той спря намясто и се втренчи в мен.

— Моля?

— Вече няма скрито-покрито. Всички имаме доста ясно понятие за положението… и аз поне съм доволна.

Максън врътна очи.

— Доволна?

— Ако ми беше казал, че двете със Селест сме постигнали що-годе еднакво ниво на близост с теб, за нищо на света нямаше да ти налетя така снощи. Имаш ли представа колко унизително беше?

Той изсумтя с насмешка и продължи разходката си из стаята.

— Моля те, Америка, отчела си се с толкова много глупави думи и постъпки, че ще се учудя, ако все още знаеш какво е това срам.

Образованието ми далеч отстъпваше на неговото и не можех да се похваля с особено ораторско майсторство, затова ми отне известно време да проумея смисъла на думите му. Максън ме харесваше открай време, или поне така твърдеше. Съзнавах, че повечето хора не одобряваха симпатиите му. А дали той самият ги одобряваше?

— В такъв случай ще си вървя — отбелязах тихо, без да го погледна в очите. — Извинявай, че се изпуснах за онази случка с ризата. — Тръгнах към вратата, чувствайки се толкова нищожна, че се питах дали изобщо ме забелязва.

— Недей така, Америка. Не исках да кажа…

— Не, няма нищо — пророних. — Оттук нататък ще внимавам какво говоря.

Отправих се към горния етаж, като не бях особено сигурна дали искам Максън да ме последва, или не. Той не го стори.

Когато стигнах стаята си, Ан, Мери и Луси сменяха чаршафите ми и бършеха праха.

— Здравейте, госпожице! — поздрави ме Ан. — Искате ли чай?

— Не, просто ще поизляза на балкона за малко. Ако дойде някой, кажете му, че си почивам.

Ан се намръщи леко, но все пак кимна с глава.

— Разбира се.

Подишах малко свеж въздух, след което се заех с материалите за четене от курса на Силвия. Подремнах за кратко и посвирих на цигулка. Занимавах се с какво ли не, само и само да избегна срещата с другите момичета и Максън.

Тъй като кралят отсъстваше, ни беше позволено да се храним по стаите и аз се възползвах от това. Бях преполовила порцията си пилешко с лимон и черен пипер, когато на вратата ми се почука. Навярно ме гонеше параноя, но нещо ми подсказваше, че е Максън. А точно в онзи момент нямах никакво желание да го виждам. Ето защо тръгнах към банята, повличайки Мери и Ан с мен.

— Луси — изшушуках, — кажи му, че съм във ваната.

— Да му кажа, че сте във ваната?

— Точно така. Не го пускай — наредих и.

— Какво става тук? — поинтересува се Ан, като затворих вратата на банята и притиснах ухо към нея.

— Чувате ли нещо? — попитах.

Двете ми прислужнички също долепиха уши до вратата, мъчейки се да доловят някой членоразделен звук.

Първоначално чувах само приглушения глас на Луси, но щом преместих ухото си на процепа между вратата и касата, разговорът стана доста по-разбираем.

— Във ваната е, Ваше Височество — отвърна спокойно Луси. Действително беше Максън.

— О, така ли? Надявах се, че още вечеря. Искаше ми се да хапнем заедно.

— Госпожицата реши да си вземе вана, преди да седне на масата. — Гласът и трепереше леко, навярно заради лъжата.

Хайде, Луси, стегни се.

— Ясно. Би ли и предала, че искам да поговорим, като приключи?

— Ъмм… възможно е да се позабави, Ваше Височество.