Кийра Кас - Единствената

— Проклети французи — измърмори той. — Извинявай, Амбърли, май ще ми се наложи да напусна двореца до час.

— Поредното недоразумение по търговския договор? — поинтересува се дискретно тя.

— Да. Мислех си, че сме уредили въпроса още преди месеци. Този път трябва да подходим твърдо. — Кралят стана, хвърли салфетката в чинията си и се запъти към вратата.

— Татко! — провикна се след него Максън, скачайки на крака. — Не е ли редно и аз да присъствам?

И на мен самата ми се стори странно, че кралят не беше сгълчал сина си да го последва, понеже обикновено така се разпореждаше. Вместо това отправи студен поглед към Максън и заяви с рязък глас:

— Когато си готов да се държиш както подобава на един крал, тогава ще имаш пръст в кралските работи. — Без да каже и дума повече, баща му напусна залата. Максън остана като ужилен за момент, шокиран и засрамен от решението на баща си да го нападне на всеослушание. После седна на мястото си и се обърна към кралицата:

— Не че имах особено желание да се кача на този самолет, ако трябва да съм откровен — пошегува се той в опит да разсее напрежението. Майка му се усмихна, както, разбира се, и се очакваше от нейна страна, а всички останали извърнахме погледи.

Като довършиха закуската си, другите момичета се отправиха към Дамския салон. В трапезарията останахме само аз, Максън и Елиз. Двамата с Максън се спогледахме и подръпнахме ушите си едновременно, после се усмихнахме. Когато Елиз най-накрая излезе, с него се срещнахме по средата на залата, необезпокоявани от факта, че прислужничките и келнерите почистваха масите покрай нас.

— Аз съм виновна, че няма да те вземе със себе си — казах горестно.

— Вероятно — подразни ме той. — Повярвай ми, това не е първият път, в който се опитва да ме сложи на мястото ми, а и в главата му се въртят милион причини, поради които смята, че така трябва. Няма да се учудя, ако единственият му мотив този път е чиста злоба. Не иска да губи властта си, а колкото по-близо съм до избора на съпруга, толкова по-скоро ще се случи това. Но и двамата знаем, че никога няма да се откаже напълно от господството си.

— Май е най-разумно да ме изпратиш вкъщи. Убедена съм, че няма да ти позволи да избереш мен. — Все още не му бях разказала за случая, в който кралят ме беше причакал в коридора и ме беше заплашил, след като Максън бе настоял да ме задържат в двореца. Крал Кларксън ме беше предупредил да държа езика зад зъбите си, а не исках да го гневя. В същото време ненавиждах факта, че трябваше да пазя разговора ни в тайна от Максън.

— Пък и — подхванах, скръствайки ръце, — едва ли имаш особено желание да ме държиш тук след снощното ми изпълнение.

Той прехапа устни.

— Извинявай, че се разсмях, но нима можех да постъпя другояче.

— Аз лично имах доста идеи — измърморих под носа си, все още засрамена от неуспешния си опит да го съблазня. — Чувствам се толкова глупаво. — Скрих лице в дланите си.

— Стига — отвърна гальовно той и ме придърпа в обятията си. — Вярвай ми, изкушението беше огромно, но ти просто не си такова момиче.

— А не трябва ли да бъда? Не трябва ли и това да е част от взаимоотношенията ни?

— простенах в гърдите му.

— Не си ли спомняш онази нощ в тайната стаичка? — каза той с тих глас.

— Да, но тогава се сбогувахме.

— И какво сбогуване само!

Дръпнах се от него и го шляпнах закачливо с ръка. Той се изкиска, доволен, че е разсеял безспокойствието ми.

— Да забравим за случилото се — предложих аз.

— Дадено — съгласи се той. — Освен това двамата с теб си имаме друга работа.

— Така ли?

— Да. Тъй като баща ми ще отсъства от двореца, моментът ще е удачен да поразмърдаме мозъците си.

— Добре — съгласих се, развълнувана от факта, че щях да участвам в лично наше начинание.

Той въздъхна, а мистериозният му план започваше да ме изправя на нокти.

— Права си за едно. Татко не те одобрява за моя съпруга. Но може и да се пречупи, ако успеем да постигнем нещото, което съм си наумил.

— И какво е то?

— Трябва да те превърнем в любимката на народа.

Аз врътнах очи.

— По това ли смяташ да работим? Максън, непостижимо е. След като опитах да спася Марли, се натъкнах на една анкета в списанието на Селест. Народът не може да ме понася.

— Възгледите се менят. Не позволявай на един-единствен момент да срине самочувствието ти.

Все още нямах вяра, че ще се получи, но какво можех да му кажа? Ако това беше единственият ми шанс, трябваше поне да опитам.