Кийра Кас - Единствената

— Навярно ще прозвучи глупаво, но днес прислужничките ми сложиха нов парфюм, та се питах дали не е твърде силен? — подхвърлих и килнах глава на една страна, за да се наведе и помирише шията ми.

Той се доближи до мен, докосвайки с носа си чувствително кътче от кожата ми.

— Не, скъпа, прекрасен е — пророни с устни до извивката на рамото ми. После ги долепи до кожата ми. Аз преглътнах и опитах да се съсредоточа. Трябваше да имам поне някакъв контрол над ситуацията.

— Радвам се, че ти допада. Много ми липсваше.

Усетих как ръката му се плъзва по голия ми гръб и моментално сведох лице. Той стоеше насреща ми, приковал очи в моите, а устните ни се намираха едва на милиметри разстояние.

— Колко много ти липсвах? — прошепна той.

Втораченият му поглед, комбиниран с ниския тембър на гласа му, играеше причудливи игри с ритъма на сърцето ми.

— Толкова много — прошепнах в отговор. — Толкова, толкова много.

Приведох се напред, жадувайки устните му. Максън, уверен както винаги, ме придърпа към себе си с една ръка, а другата зарови в косите ми. Тялото ми копнееше да се слее с целувката му, но роклята ме възпираше. В следващия момент, внезапно изтръгната от унеса, си спомних плана си.

Плъзнах пръсти по ръцете на Максън и ги насочих назад към ципа на роклята ми с надеждата, че този стимул ще му е достатъчен.

Ръцете му се задържаха там за момент и тъкмо щях да го подканя да свали ципа, когато той избухна в смях.

Острият звук ме отрезви за част от секундата.

— Кое ти е толкова смешно? — попитах ужасена, мъчейки се да измисля по-незабележим начин да проверя дъха си.

— От всичките ти постъпки до момента тази е най-развлекателна! — каза Максън, прегъвайки се надве от смях, и плесна с ръка коляното си.

— Моля?

Той ме целуна силно по челото.

— Винаги съм се питал какъв ли ще е първият ти опит. — И отново прихна да се смее.

— Извинявай, трябва да вървя. — Дори по стойката му си личеше, че се забавлява. — Ще се видим сутринта.

После си тръгна. Просто си тръгна!

Аз останах на леглото… безкрайно унижена. Какво ме беше накарало да си мисля, че планът ми ще проработи? Максън може и да не знаеше всичко за мен, но поне беше наясно с характера ми — а такова поведение. просто не беше в мой стил.

Сведох поглед към абсурдната си рокля. Безспорно бях прекалила. Дори Селест не би си позволила такова нещо. Прическата ми беше твърде съвършена, гримът ми — твърде тежък. Максън бе знаел какво целя още от мига, в който беше прекрачил прага ми. Въздъхнах и се заех да духам свещите из стаята, чудейки се как ли щях го да погледна в очите на следващия ден.

Обмислях дали да не оплача от стомашен вирус. Или от жестоко главоболие. Или пък от пристъп на паника. Каквото и да е, само и само да се спася от закуска.

После се сетих за Максън и за това колко често му се налагаше да посреща храбро трудностите. Само че аз не бях особено добра в това. И все пак намерех ли сили поне да сляза в трапезарията, да отчета присъствие, може би щеше да ми опрости част от вината.

С надеждата да залича поне малко от случилото се предишната вечер помолих прислужничките да ме облекат във възможно най-скромната рокля, която имах. Явно молбата ми им подсказа, че няма смисъл да разпитват за снощи. Деколтето на днешната ми рокля беше малко по-високо от типа, който бях свикнала да нося в топлото анджелиско време, а ръкавите u стигаха почти до лактите ми. Платът u беше с пъстър и ведър десен — пълна противоположност на прелъстителното виненочервено от миналата вечер.

Едва се осмелих да погледна към Максън, като влязох в трапезарията, но поне извървях пътя до мястото си с гордо вдигната глава.

Когато най-сетне се престраших да надникна в негова посока, го заварих да ме гледа усмихнат до уши. Дори ми намигна, дъвчейки закуската си, а аз отново наведох глава, уж съсредоточена в превъзходния киш пред себе си.

— Радвам се, че поне днес си решила да облечеш нормални дрехи — изплю Крис.

— Аз пък се радвам, че си в такова цветущо настроение.

— Какво, за бога, те прихваща? — изсъска тя.

Чувствах се толкова потисната, че нямах сили да споря.

— Днес не ми е до това, Крис. Просто ме остави на мира.

В първия момент ми се стори готова да отвърне на удара, но явно сметна, че няма какво да спечели. Затова просто изопна гръб и продължи със закуската си. Ако бях постигнала поне минимален успех предишната нощ, постъпката ми щеше да е оправдана; при това положение обаче не можех дори да се преструвам на горда. Рискувах да хвърля втори поглед към Максън и забелязах, че макар този път да не ме гледаше, по лицето му продължаваше да играе следа от самодоволство, докато чупеше с вилица от киша си. Не можех да търпя повече. Нямах намерение да прекарам цял ден така. Тъкмо се канех да залитна или да се хвана за корема, или да изимитирам друг вид неразположение, само и само да се измъкна от трапезарията, когато през вратата влезе един от главните слуги. Носеше писмо върху сребърен поднос и се поклони пред крал Кларксън, преди да го остави на масата пред него. Кралят взе писмото и го прочете набързо.