Кийра Кас: Наследницата

книга четвърта от поредицата Изборът

Оригинално заглавие: The Heir

Copyright © 2015 by Kiera Cass

All rights reserved

Илюстрация на корицата

© 2015 by Gustavo Marx/Mergeleft Reps, Inc.

©Дизайн на корицата Erin Fitzimmont

© Превод Цветелина Тенекеджиева

© Редактор Ваня Петкова

© Коректор Ваня Петкова

Издава „Егмонт България“

ISBN 978-954-27-1496-5

Корекции: Diltea, 2015

Не мога да задържа дъха си за седем минути. Не успявам дори за една. Веднъж опитах да пробягам километър и половина за седем минути, понеже чух, че някои атлети се справяли и за четири, но се провалих най-безславно, защото още на половината път ме прониза остра болка в корема.

Едно нещо обаче – и то доста впечатляващо – съумях да постигна за седем минути: станах кралица.

Появила съм се на света със седем кратички секунди по-рано от брат ми Арън и така тронът, който трябвало да е негов, станал мой. Ако се бях родила едно поколение по-рано, това нямаше да окаже влияние. Арън беше от мъжки пол, затова Арън щеше да наследи короната.

Уви, мама и татко не могли да понесат факта, че първородното им отроче ще остане без титла, понеже е имало нещастието да се роди с гърди – и то прелестни, бих добавила. Затова променили закона и народът ликувал, а аз трябвало да се превърна в следващия владетел на Илеа.

Не им хрумваше обаче, че стремежът им да ми подсигурят справедлив живот беше доста несправедлив според мен самата.

Но гледах да не се оплаквам. Все пак осъзнавах каква щастливка бях. Въпреки това имаше дни, а понякога и месеци, когато на крехките ми плещи се струпваше твърде много – твърде много, за чиито и да било плещи.

Прелиствайки вестника, научих за поредния бунт, този път в Зуни. Преди двайсет години първата работа на татко в ролята му на крал била да премахне кастите и така с времето старата система постепенно се разпаднала. Все още ми се струва безкрайно странно, че някога хората са живели с подобни ограничаващи, но и условни етикети на гърбовете си. Мама е била Петица; татко – Единица. Звучи ми напълно безсмислено, особено при положение че отделните касти нямали отличителни белези. Как е разбирал човек дали до него стои Шестица, или Тройка? И изобщо какво значение е имало това?

Когато татко анулирал кастите със закон, народът тържествувал. Баща ми предполагал, че промените, които бил наложил в Илеа, ще си легнат на мястото в хода на следващото поколение, тоест всичко трябваше да се е наредило досега.

Само дето не се беше случило – и най-скорошният бунт беше просто поредният в низ от размирици.

– Кафе, Ваше Височество – каза Нийна, оставяйки чаша на масата ми.

– Благодаря ти. Можеш да събереш чиниите.

Зачетох се в статията. Този път един ресторант беше изпепелен до основи, тъй като собственикът му отказал да повиши един от келнерите си в главен готвач. Келнерът твърдял, че повишението му било обещано, но така и не било изпълнено, и не се съмнявал, че причината се криела в миналото на семейството му.

Откровено казано, взирайки се в изгорелите останки от сградата, не знаех на чия страна съм. Собственикът имаше право да повишава или уволнява когото сметнеше за нужно, а келнерът имаше правото да не бъде възприеман като нещо, което реално не съществуваше вече.

Избутах вестника настрана и взех чашата. Татко щеше да се изправи на нокти. Несъмнено вече превърташе сценария отново и отново в главата си, търсейки решение на проблема. Лошото беше, че дори да се справехме с един случай, не можехме да възпрем повсеместната дискриминация, която върлуваше дори след края на кастовата система. Нямаше как да следим цялото население, а подобни инциденти бяха ежедневие.

Оставих кафето на масата и отидох до гардероба си. Беше време денят ми да започне.

– Нийна – извиках аз. – Знаеш ли къде е лилавата ми рокля? Онази с шарфа?

Тя се притече на помощ, присвивайки замислено очи.

Общо взето Нийна беше нова в двореца. Назначиха ми я едва преди шест месеца, след като предишната ми прислужничка боледува в продължение на две седмици. Нийна се оказа много по-отзивчива и приветлива, затова реших да я задържа. Допадаше ми и модният ѝ нюх.

Нийна впери поглед в просторния гардероб.

– Може би е добра идея да преподредим тоалетите.