Кийра Кас: Наследницата

Лицето ми се сбърчи в кисела гримаса.

– С какво друго ще ти се занимава? Не се сещам за много по-добри работни позиции от тези в двореца.

На вратата се почука и тя не можа да отговори на въпроса ми.

Станах и облякох сакото, за да си възвърна представителния вид, а после кимнах на Нийна да отвори на гостите ми.

Мама влезе в стаята с усмивка, а след нея се показа и татко. Винаги беше така. На официални събития и важни вечери мама стоеше до рамото на татко или точно зад него. Но когато бяха просто съпруг и съпруга – а не крал и кралица, – той винаги вървеше след нея.

– Здравей, мамо. – Отидох да я прегърна.

Мама пъхна един кичур коса зад ухото ми с усмивка на лице.

– Чудесно изглеждаш.

Отстъпих гордо назад и пригладих роклята си с длани.

– Гривните много я отварят, не мислиш ли?

Тя се изкиска.

– Внимание към детайла. Браво! – От време на време мама ми позволяваше да избирам бижутата или обувките ѝ, но се случваше рядко. Не го намираше за толкова забавно като мен самата, а и не разчиташе на украшения. Беше толкова хубава, че наистина нямаше нужда от тях. Харесваше ми класическото ѝ излъчване.

Мама се обърна и докосна рамото на Нийна.

– Свободна си – каза тихо тя.

Нийна веднага изпълни реверанс и излезе от стаята.

– Случило ли се е нещо? – попитах аз.

– Не, скъпа. Просто искаме да поговорим с теб насаме. – Татко посочи масата и ни покани да седнем. – Трябва да обсъдим една възможност.

– Възможност? Ще пътуваме ли някъде? – Обожавам да пътувам. – Моля ви, кажете ми, че най-сетне ще ме водите на море. Може ли да отидем само шестимата?

– Не точно. Няма да ходим никъде, а ще ни дойдат посетители – обясни мама.

– О! Компания! Кого чакаме?

Двамата се спогледаха, после мама отново взе думата.

– Знаеш, че положението е нестабилно в момента. Народът се бунтува и е нещастен, а ние се чудим как да разсеем напрежението.

– Знам – въздъхнах аз.

– Търсим начин да повдигнем духа на хората – добави татко.

Аз наострих уши. Повдигането на духа обикновено беше свързано с тържества. А аз винаги бях готова за партита.

– Какво имате предвид? – Започнах да кроя нова рокля в главата си и почти моментално прогоних мисълта. Другаде трябваше да съсредоточа вниманието си в момента.

– Както знаем – подхвана баща ми, – народът откликва най-добре на позитивни случки в семейството ни. Когато двамата с майка ти се оженихме, последва един от най-благополучните периоди в държавата ни. А помниш ли как хората празнуваха по улиците, когато разбраха, че Остън е напът да се роди?

Усмихнах се. Бях на осем, когато Остън се появи на бял свят, и никога няма да забравя колко се развълнуваха всички, като чуха новината. Долавях музика от прозореца на стаята си чак до зори.

– Беше прекрасно.

– Наистина. А сега народът е обърнал поглед към теб. Не след дълго ще се възкачиш на престола. – Татко замълча за момент. – Чудехме се дали не би се съгласила на една публична изява, на нещо, което би зарадвало хората, но и би било ползотворно за теб самата.

Несигурна накъде бият, присвих очи.

– Слушам.

Мама се прокашля.

– Нали знаеш, че в миналото принцесите са били омъжвани за принцове от други страни, за да укрепнат международните отношения?

– Но използваш минало време, правилно ли чух?

Тя се засмя, но на мен не ми беше смешно.

– Да.

– Хубаво. Защото принц Натаниел прилича на зомби, принц Хектор танцува като зомби, а ако принцът на Германската федерация не се научи на лична хигиена до коледното парти, не бива да го каним.

Мама потърка слепоочието си смутено.

– Идлин, толкова си придирчива.

Татко сви рамене.

– Може би това не е толкова лошо – коментира той, спечелвайки си кръвнишки поглед от мама.

Аз свъсих вежди.

– Кажете най-накрая за какво говорите.

– Знаеш как сме запознали с майка ти, нали? – подхвана татко.

Врътнах очи.

– Че кой не знае? Двамата сте като герои от вълшебна приказка.

При тези ми думи погледите им омекнаха и по лицата им се разляха усмивки. Телата им като че ли се наклониха леко едно към друго и татко прехапа долната си устна, взирайки се в мама.

– Извинявайте. Първородната ви щерка е в стаята, ако нямате нищо против.

Мама се изчерви, а татко се прокашля и продължи:

– Изборът се оказа много успешен за нас. И макар родителите ми да си имаха своите неразбирателства, техният брак също проработи. Затова… се надявахме… – Той се поколеба и ме погледна в очите.