Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Перспективата отново да се озове сред огласяните от дяволски рев бездни го изпълваше с ужас и Гилман потръпваше при мисълта, че ще се наложи да чуе със собствените си уши изконния ритъм на Космоса, стаен до този момент в неведомите глъбини на пространството. Дори сега долавяше чудовищно ниските вибрации и ясно се досещаше какво се крие зад тях. В нощта на Великия Сабат космическият пулс достига до човешките обиталища и подбужда посветените към страшни и нечестиви тайнства, които простосмъртните не биха могли да си представят. Студентът се опасяваше и от друго — може ли да е сигурен, че ще попадне точно там, където иска? Ами ако вместо във вещерския дом се озове на стръмния склон на онзи каменист хълм… на озарената от тройното слънце тераса над гигантския град на звездоглавите чудовища в незнайна галактика… или в някоя черна бездна отвъд пределите на Хаоса, където цари безумният властелин на демоните Азатхот?

В крайна сметка обаче Гилман реши да направи този ужасен скок в пространството. Тъкмо концентрираше мислите си, когато призрачното виолетово сияние внезапно помръкна и помещението потъна в пълен мрак. Това можеше да означава само едно: вещицата — старата Кезия — Нахаб — беше издъхнала. В същия миг към далечния, злокобно пулсиращ ритъм на Валпургиевата нощ и скимтящите писъци на Кафявия Дженкин от мрачните дълбини на триъгълния отвор в пода се присъедини един нов, още по-силен и неистов звук. Джо Мазуревич! Неговите трескави молитви срещу Дебнещия хаос изведнъж се извисиха до необяснимо тържествуващ вой. Сардоничната действителност най-накрая се бе сляла с кошмарния сън! Йа! Йа! Шаб-Ниггуратх! Черният козирог с хилядното потомство…

Откриха Гилман на пода на квартирата му в странното мансардно помещение. Нечовешкият му вопъл, проехтял в мъртвилото на нощта, вдигна на крака Дероше, Чойнски, Домбровски и Мазуревич, които тутакси затрополяха нагоре по стълбите. Писъкът му събуди дори дълбоко заспалия в креслото Елууд. Проснатият на земята Уолтър беше жив, макар и в несвяст, а широко отворените му очи се взираха невиждащо в скосения таван. На врата му тъмнееха огромни синини и на левия му глезен имаше няколко дълбоки рани, без съмнение от ухапвания на плъхове. Дрехите му бяха в безпорядък, а от подареното му от Мазуревич никелово разпятие нямаше и следа. Франк целият трепереше; не смееше и да си помисли какво ли се е случило с приятеля му по време на снощния му кошмар. По всичко си личеше, че суеверният поляк не е на себе си — той обясни състоянието си със странното знамение, което получил в отговор на молитвите си; в същия миг иззад наклонената северна стена се дочу приглушено цвърчене и трополене и Джо изплашено започна да се кръсти.

Мъжете положиха клетия Гилман на дивана в стаята на Елууд и повикаха доктор Малковски — лекар, който бе известен както с добрата си репутация, така и със своята дискретност. Той сложи няколко инжекции на Уолтър, целящи да го отпуснат и успокоят нервите му, потапяйки го в лека дрямка. През последвалите часове злочестият младеж на няколко пъти идваше в съзнание и шепнеше несвързано на състудента си, опитвайки се да му разкаже за кошмарните събития от миналата нощ. Процесът по възстановяването му протичаше бавно и мъчително, а още от самото начало бе открито едно печално обстоятелство.

Гилман, който преди се беше отличавал с невероятно остър слух, сега бе напълно оглушал. Доктор Малковски съобщи на Елууд, че тъпанчетата на пациента са зверски разкъсани, сякаш са били подложени на въздействието на звукови колебания с такава чудовищна сила, каквато човек нито би могъл да си представи, нито да понесе. Като честен човек и добросъвестен специалист лекарят не бил в състояние да обясни как подобен акустичен феномен, поразил слуха на младия мъж едва преди броени часове, не е взривил цялата долина от поречието на Мискатоник.

Понеже състудентът му не можеше да го чуе. Франк реши да комуникира с него с помощта на молив и лист хартия. Двамата не знаеха какво да мислят за случилото се, ето защо се опитаха да пропъдят всички спомени за него. Възнамеряваха да напуснат проклетия вещерски дом веднага щом си намерят нова квартира. Във вечерните вестници пишеше, че миналата нощ полицията разтурила странно сборище в клисурата зад Медоу Хил; споменаваше се, че така нареченият Бял камък, намиращ се в тази местност, отдавна служи за обект на суеверно поклонение. Никой не бил арестуван, обаче сред присъстващите на сборището бил забелязан огромен негър. Друга статия съобщаваше, че безследно изчезналият Ладислас Волейко все още не е открит.