Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Тази нощ никой от двамата не можа да заспи, но на следващата сутрин пропуснаха занятията в университета и си подремнаха малко. Беше 30 април и след залез-слънце трябваше да започне Великият Сабат, изпълнил с такъв вледеняващ страх по-възрастните местни жители… Мазуревич се прибра точно в шест вечерта и каза, че според работещите във фабриката дяволското сборище щяло да се състои в мрачната клисура зад Медоу Хил, където, насред лишен от каквато и да е растителност участък, се издига древният Бял камък. Някои даже се обадили в полицията и посъветвали органите на реда да потърсят там изчезналия Ладислас Волейко, ала никой не вярвал, че униформените ще си направят този труд. Джо започна горещо да увещава младия джентълмен да сложи на врата си подареното от него кръстче и накрая Уолтър склони и го пъхна под ризата си.

Късно вечерта и двамата младежи клюмаха в креслата, унесени от напевния вой на суеверния поляк на първия етаж. Съпротивлявайки се на налегналия го сън, Гилман нито за миг не спираше да се вслушва в тишината, надявайки се да различи зад обичайните шумове на старата къща някакви едва доловими звуци, които да му подскажат за нечие чуждо злонамерено присъствие. Спомените от прочетеното в „Некрономикон“ и „Черната книга“ изплуваха с болезнена сила в паметта му и той изведнъж си даде сметка, че се поклаща несъзнателно в такт с онези скверни ритми, които съпровождат най-отвратителните церемонии на Великия Сабат и водят началото си от там, където Пространство и Време просто не съществуват.

Неочаквано Уолтър разбра защо се вслушва тъй напрегнато във всеки звук. Опитваше се да долови нещо от дяволските песнопения в далечната тъмна клисура. Откъде знаеше какво ще се случи по-нататък? Откъде знаеше кога точно Нахаб и нейният помощник ще внесат пълната с кръв чаша след черния петел и черния козел? Гилман видя, че Елууд вече е заспал и понечи да му извика, за да го събуди. Обаче някаква неведома сила не му позволи да издаде и звук. Вече не беше господар на тялото си. Нима все пак се бе подписал в книгата на Черния човек?

Слабият повей на вятъра донесе някакви нови звуци, достъпни само за нечовешки изострения му слух. Тези звуци летяха над далечните хълмове, поля и долини, преодолявайки много километри, обаче младият мъж веднага ги разпозна. Огньовете бяха запалени и танцьорите се нареждаха в кръг около тях. Как да не се отправи натам? Що за сила го беше завладяла? Увлечението по математиката… древните предания… старата Кезия… Кафявия Дженкин… Той изведнъж забеляза, че в стената, недалеч от дивана, където спеше, е зейнало ново отверстие, а над далечните нечестиви песнопения и молитвите на Джо Мазуревич се бе появил някакъв друг звук. Нещо стържеше и дращеше зад дървената ламперия. Дано само токът не угасне, пожела си Уолтър. Миг по-късно от дупката в стената се показа зъбатата муцуна на гнусното плъхоподобно изчадие (едва сега Гилман осъзна, че тя представляваше потресаващо, зловещо копие на физиономията на вещицата) и някой сграбчи дръжката на вратата, опитвайки се да я отвори.

Изведнъж пред очите му изникна титаничната сумрачна бездна, огласяна от страховития грохот, и младежът почувства как силите го напускат. Пред него се носеха стълпотворението от преливащи в различни цветове сфероиди и малкият полиедър. Ехтящите звуци наоколо ставаха все по-силни и по-силни, сякаш се стремяха към някаква непоносима, страховита кулминация. Гилман знаеше какво предстои — чудовищният взрив на древния ритъм на Валпургиевата нощ, музиката на Космоса, стаила в себе си цялата сила на първичното, изначално пространство-време; този ритъм се таи дълбоко в най-съкровените недрата на материята, но понякога си пробива път нагоре в отмерени, едва доловими вибрации, които проникват във всички слоеве на битието и придават ужасяващо значение на определени периоди в живота на всеки от световете.

В следващата секунда всичко това изчезна и в съзнанието му изникна нова картина. Гилман отново се озова в озарената от призрачното виолетово сияние тясна стаичка със сводест таван и наклонен на една страна под, осеян с множество пълни с книги и древни ръкописи сандъчета. На масата лежеше малко голо телце — двегодишно момченце, изпаднало в несвяст. От другата ѝ страна стоеше злокобната старица с ехидния поглед; в дясната си ръка държеше огромен кинжал с орнаментирана ръкохватка, а в лявата — ритуален бокал с необичайна форма, изработен от непознат светъл метал, с инкрустирана повърхност. Магьосницата хрипливо изричаше някакво тайнствено заклинание — студентът не разбираше значението на отделните думи, но се сещаше, че е срещал някои фрази на този неведом език в забранения „Некрономикон“ или друг прокълнат гримоар.