Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Тази нощ Гилман отново видя виолетовото сияние в съня си. Отначало смътно долови някакво дращене и шумолене зад дъсчената ламперия, след което му се стори, че нечия ръка се опитва да отмести резето. Сетне видя как по килима, покрил пода, крадешком пристъпват злокобната старица и дребното уродливо създание. Лицето на вещицата пламтеше от нечовешка екзалтация, а косматото зверче с жълтеникави зъби ехидно се кискаше, сочейки към дълбоко заспалия в другия край на стаята Елууд. Страхът така парализира Уолтър, че отчаяният вик замря в гърлото му. Както и предишния път, магьосницата сграбчи младежа за рамото и като го издърпа от леглото, го запрати някъде в пустотата. Бездънните кънтящи пропасти проблеснаха за миг край него и в следващата секунда Гилман се озова насред мрачна, покрита с дълбока кал тясна уличка, изпълнена с тежко зловоние и обрамчена от високите стени на порутени запустели сгради.

Черният човек беше точно пред него. Бе облечен със същата безформена роба, която Гилман бе видял в предишния си сън, когато Кафявия Дженкин бе забил зъбите си в китката му. Вещицата бе наблизо, взираше се в Уолтър и правеше странни жестове с ръцете си. Той зърна вдясно от себе си открехната врата, към която Черният човек безмълвно посочи. Старицата зловещо се ухили и задърпа Гилман натам. Заизкачваха се по някакво прогнило дървено стълбище, което проскърцваше при всяка тяхна стъпка; тогава студентът забеляза, че от вещицата струи слабо виолетово сияние. Озоваха се на неголяма площадка и се спряха пред една затворена врата. Магьосницата я отвори и като даде знак на Уолтър да я изчака отвън, пристъпи сред витаещия в помещението мрак.

Малко по-късно невероятно острият слух на младежа му помогна да различи нечий приглушен вик; почти в същия миг старицата се върна, носейки нещо като малко и безформено вързопче. Тя го тикна в ръцете на Гилман, ала само един поглед му бе достатъчен, за да различи мъничкото детско личице и тутакси да дойде на себе си. Той рязко се обърна и хукна надолу по прогнилите стълби. Ала щом нагази в дълбоката кал на улицата, Черният човек му препречи пътя и с едната си ръка го сграбчи за рамото, а с другата стисна гърлото му в мъртвешка хватка. Уолтър почувства как му причернява пред очите и докато губеше съзнание, долови пискливия кикот на острозъбата плъхоподобна твар.

Когато се събуди, вече беше 29 април сутринта. Веднага щом отвори очи, Гилман се озова в ужасяващ кошмар. Не можеше да повярва, че това е истина. Намираше се не в квартирата на Елууд, а в собствената си стая, където скосеният таван се съединяваше с наклонената северна стена под такъв необичаен ъгъл. Гадеше му се и усещаше необяснима болка в гърлото си. Стана с мъка от постелята и изтръпна от потрес при вида на стъпалата и крачолите на пижамата си. Бяха покрити със засъхнала черна кал. В този миг още не можеше да си припомни всички подробности от снощния си сън, ала едно бе сигурно — отново ходеше насън. Както изглежда, Елууд бе потънал в дълбок сън и не бе могъл нито да го чуе, нито да го спре.

Подът на мансардата бе осеян с множество кални следи, но най-странното беше, че не стигаха до вратата. Колкото повече се взираше в тези следи, толкова по-силно го поразяваха. До собствените си стъпки забеляза и по-малки, почти кръгли отпечатъци; човек би предположил, че са оставени от краката на някое кресло или стол, ако не бяха разделени на две равни половини. Виждаха се и няколко съвсем дребни следи, вероятно оставени от плъховете, защото водеха към последната прогризана от тях дупка в стената. Студентът се затътри с усилие до вратата, отвори я и огледа коридора и водещото надолу стълбище. Там нямаше и един-единствен отпечатък от стъпки. Уолтър почувства как коленете му омекват. Междувременно в паметта му бяха започнали да изплуват отделни подробности от снощния кошмар и той почувства как го залива черна вълна на ужас, покруса и отчаяние.

Младият мъж се изми, облече се и слезе долу при Франк, за да му разкаже всичко. Колегата му внимателно го изслуша, обаче не можа да намери разумно обяснение за случилото се. Къде е ходил Гилман през нощта… Как се е добрал до леглото си, без да остави следи из къщата… По какъв начин в стаята му се бяха появили странните кръгли отпечатъци… Нито един от тези въпроси нямаше отговор. Ами синините по врата му? Дали не се беше наранил сам? Гилман допря ръце до шията си. Не, дланите му изобщо не съвпадаха по форма и размери с моравите петна.