Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Ала щом му разказа за подочутия разговор, Франк побърза да успокои състудента си с предположението, че по всяка вероятност всичко си има съвсем прозаично обяснение. От една страна, съседите им се чудели какво толкова прави Гилман посред нощ, а от друга — нервите им били обтегнати от наближаващата Валпургиева нощ, обвеяна в суеверен страх от вкоренените в простолюдието вековни предразсъдъци. Нямало съмнение, че Уолтър се разхожда и говори насън — все пак именно поради тази причина Дероше отишъл пред вратата му — но що се отнася до виолетовото сияние, със сигурност канадецът си го бе въобразил. Това било често срещано при тези хора — стигало им само да чуят за някое по-особено явление и развинтеното им въображение създавало илюзията, че са го видели наистина. Ето какво предлагал Елууд — Гилман да се премести за няколко дни в неговата квартира, за да не нощува сам. Така Франк щял веднага да го събуди, ако заговори или тръгне да се разхожда насън. Следващата стъпка била да се обърнат към лекар. Освен това не би било зле да занесат необикновената статуетка в тукашните музеи и да я покажат на някои от преподавателите си. Може би така щели да успеят да изяснят какво представлява. За да не събудят излишни подозрения, най-добре да кажат, че са я намерили в някоя кофа за смет. Естествено, междувременно Домбровски трябвало веднъж завинаги да реши проблема с плъховете — дали с отрова, дали по някакъв друг начин.

Окуражен, този ден Уолтър посети всички занятия в университета. Все още долавяше притеглянето от страна на неизвестните небесни тела, ала поне за момента успяваше да го държи под контрол. В почивките между лекциите Гилман показа загадъчната фигурка на неколцина от професорите си; всички до един бяха заинтригувани, но никой не можеше да обясни същността или произхода на необичайната находка. Следващата нощ Уолтър спа на дивана, който господин Домбровски сложи в квартирата на Елууд, и за първи път от няколко седмици сънят му бе спокоен и несмущаван от кошмарни съновидения. Въпреки това обаче Гилман не можеше да се отърси от усещането, че подобряването на състоянието му беше само временно и болестта му не си бе отишла, а напевният вой на молещия се Мазуревич продължаваше да ехти из къщата и да го изпълва с раздразнение.

През следващите няколко дни тази тенденция се запази и Уолтър най-сетне успя да си отдъхне, обнадежден от отсъствието на тревожните симптоми. Според Елууд той нито говореше насън, нито се опитваше да стане от постелята и да се впусне в сомнамбулни скитания. Междувременно господин Домбровски старателно посипа с отрова за плъхове всяко ъгълче на вещерската мансарда. Единственото обезпокоително обстоятелство беше несекващото бъбрене на суеверните чужденци, чието въображение бе изострено до краен предел от някогашните легенди и предания. Мазуревич дълго време увещаваше Гилман и в края на краищата успя да го убеди да приеме едно евтино разпятие, осветено от отец Иваницки. Дероше също имаше нещо за него — той му сподели, че първите две нощи след преместването на Уолтър при Елууд от необитаваното помещение над главата му се чували нечии тихи, прокрадващи се стъпки. Пол Чойнски твърдеше, че нощем долавял странни звуци, идещи откъм коридора и стълбището, а съпругата на хазаина — мадам Домбровска — се кълнеше, че неотдавна за първи път след Деня на Вси светии отново видяла Кафявия Дженкин. Естествено, подобни наивни слухове бяха лишени от какъвто и да било здрав разум, ала въпреки това Гилман закачи евтиното никелово разпятие на вратата на гардероба, стоящ до дивана в квартирата на Елууд.

Щом Уолтър се почувства малко по-добре, двамата с Франк обиколиха всички музеи на Аркхам, опитвайки се да научат нещичко за тайнствената статуетка със звездовидните израстъци. Усилията им обаче се оказаха безрезултатни. Навсякъде ги посрещаха с голям интерес и нито един учен не остана безразличен към загадъчната фигурка. На едно място отчупиха парченце от радиално излизащите от удебелената ѝ средна част стъбълца и го подложиха на химически анализ. Професор Елъри установи, че необичайната сплав съдържа платина, желязо, телурий и още най-малко три неизвестни на науката субстанции с огромна атомна маса. Те не само се различаваха от всички познати елементи, но и въобще не се вписваха в периодичната система на Менделеев — дори и в празните ѝ клетки. Тази мистерия остава неразгадана и до ден-днешен, а самата необикновена статуетка и досега се намира в експозицията на университетския музей. 70 70 Почитателите на Х. Ф. Лъвкрафт навярно вече са се досетили, че Гилман е посетил в съня си един от гигантските градове на Прастарите — същества, за които по-подробно се разказва в произведенията „Планините на безумието“ (1931) и „Сянка отвъд времето“ (1934), чието описание почти напълно съответства на странния вид на статуетката. — Б.пр.