Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Обезсърчен, Уолтър се качи в мансардата си, потънал в дълбок смут. Ами ако все още сънуваше и всичко, случило се през този ден, бе част от кошмара? Или пък сомнамбулизмът му бе навлязъл в такава фаза, че бродеше из съвършено непознати места? Къде обаче би могъл да намери толкова необикновен предмет? Не помнеше да е виждал нещо подобно дори в музеите на Аркхам. А може би причудливата фигурка не беше следствие, а първопричина за съня? Навярно първо се беше сдобил с нея и тя му бе направила толкова силно впечатление, че въображението му бе родило фантастичния сюжет с терасата, балюстрадата и гигантския град, ширнал се в необятната долина… На следващия ден трябваше да провери тази версия и може би най-накрая да отиде на психиатър.

Междувременно не би било зле да узнае къде броди насън по време на сомнамбулните си пристъпи. Той взе назаем малко брашно от господин Домбровски и го посипа по пода, надявайки се да му помогне в разплитането на загадката. Пътьом се спря пред вратата на Елууд, но той отново отсъстваше. Щом се прибра в квартирата си, Гилман остави тайнствената статуетка върху писалището и легна, без да се съблича — до такава степен беше изтощен както физически, така и психически. От запечатаното пространство над скосения таван се носеха едва доловими звуци, сякаш нещо се прокрадваше крадешком там, ала студентът се чувстваше твърде отпаднал, за да им обръща внимание. Необяснимото притегляне от север отново се засили и унасящият се Уолтър си даде смътно сметка, че точката на небосклона, където се намираше източникът му, постепенно се приближава към хоризонта.

Когато потъна в сън, злокобната вещица и изчадието с дългите зъби отново му се явиха, съпроводени от неизменното виолетово сияние. Сега очертанията на двете фигури бяха по-ясни и отчетливи от когато и да било. Тази нощ те се приближиха съвсем плътно до младежа и той видя как грозно ухилената старица протяга към него сгърчените си съсухрени пръсти. Миг по-късно острите ѝ нокти се впиха в него и Гилман бе изтръгнат от леглото, за да бъде запратен в пустотата. До слуха му отново достигна страховитият ритмичен грохот и той съзря титаничната сумрачна бездна, изпълнена с причудливи реещи се обекти от най-различно естество.

За голямо изумление на студента обаче тази картина ненадейно бе заменена от друга. Той се озова в тясно, лишено от прозорци, озарено от призрачното виолетово сияние затворено помещение с голи дървени стени, събиращи се над главата му, и неравен, наклонен на една страна под. В центъра му се виждаше маса и скамейка, а целият под бе осеян с малки сандъчета, пълни с книги и ръкописи, някои от които, съдейки по вида им, бяха изключително стари. Върху бумагите се виждаха неголеми предмети с необичайна форма и вид, един от които беше точно копие на статуетката, видяна от него първо насън, а после — и наяве. Вляво от него в пода зееше череп триъгълен отвор, откъдето се чуваха приглушено драскане и потракване. В следващия момент оттам се подаде уродливата космата твар с дългите жълтеникави зъби и отблъскващата муцуна, наподобяваща сбръчкано човешко лице.

Злооката магьосница все още бе до него и продължаваше да го стиска с изкривените си старчески пръсти. Тогава Гилман забеляза, че на скамейката до масата е седнало някакво същество, което никога досега не бе съзирал. Това бе висок, съвсем слаб човек, с изключително черна кожа, но лишен от каквито и да е африкански или негроидни черти. По главата и лицето му не се виждаше и едно-единствено косъмче, а дрехата му представляваше широка черна роба от незнайна, но неимоверно плътна материя. Краката на непознатия не се виждаха, ала по всяка вероятност бяха обути в нещо, защото всяко негово движение се съпровождаше от отчетливо потропване. Човекът седеше безмълвен, а правилните черти на лицето му бяха съвършено безизразни. Той мълчаливо посочи към огромната старинна книга, разтворена на масата пред него, след което вещицата тикна в ръката на младежа огромно стоманено перо. Цялата тази сцена бе пропита с непоносимата атмосфера на безумен, влудяващ ужас, достигнал връхната си точка в момента, когато дребната космата твар скочи на рамото на Уолтър и се спусна пъргаво по ръката, в която държеше перото, забивайки острите си зъби в китката му. От раната бликна кръв, всичко се завъртя и студентът изгуби съзнание.

На следващата сутрин, когато се събуди — беше 22 април — младият мъж почувства силна болка в лявата си ръка. Ръкавът на пижамата му бе потъмнял от засъхналата кръв. Съвсем смътно си спомняше събитията от миналата нощ и пред мисловния му взор се открояваше най-вече дяволската сцена с Черния човек в странното помещение. Вероятно просто бе ухапан от плъх, докато беше спал, и въображението му бе породило цяла върволица от кошмарни видения. Щом отвори вратата на квартирата си, Гилман видя, че в разсипаното брашно няма никакви следи, ако не се броят огромните отпечатъци от ботушите на недодялания селяндур, живеещ в отсрещната стая. Е, поне миналата нощ не беше ходил насън, обаче на всяка цена трябваше да се избави от плъховете. Ами ако му докарат някоя инфекция? В най-скоро време щеше да поговори с господин Домбровски за проблема. Междувременно направи нов опит да запуши дупката в ъгъла, използвайки за целта един стар свещник, натиквайки го в отвора. Ушите му все още кънтяха, сякаш още не можеха да се възстановят от нетърпимия шум, съпътстващ последните му сънища.