Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Мазуревич го чакаше на вратата, видимо развълнуван. Полякът бе разкъсван от желанието си да разкаже на съседа си за новите свръхестествени събития и суеверния си страх да говори на подобни теми. В къщата отново се бе появило вещерското сияние . Миналата вечер Джо се прибрал след полунощ, понеже из цял Масачузетс се празнуваше Денят на патриотите 69 69 Празник в чест на първите военни сражения от Американската война за независимост — битките при Лексингтън и Конкорд (19 април 1775 г.) — честван след 1969 г. в третия понеделник на април, а преди това — на 19 април. Да не се бърка с Деня на патриота, отбелязван на 11 септември в почит към загиналите при атентатите от 11 септември 2001 г. — Б.пр. . Преди да влезе в сградата, мъжът погледнал нагоре към мансардата на Гилман. Отначало му се сторило, че прозорецът е тъмен, но после забелязал слабото виолетово сияние, потрепващо зад стъклото като пламъче на дяволска свещ. Полякът сподели, че искал да предупреди младия джентълмен, защото всички в града знаели, че тази светлинка винаги съпровожда появата на призрака на Кезия и Кафявия Дженкин. Преди не смеел да заговори на тази тема, ала сега виждал колко важно е това; наличието на вещерското сияние означавало, че вещицата и уродливата ѝ твар са започнали да преследват клетия студент. Неведнъж Мазуревич, Пол Чойнски и самият хазаин господин Домбровски били забелязвали как същото блещукане се процеждало през запечатания процеп в стената над мансардата, но и тримата се зарекли да си държат езика зад зъбите, за да не тревожат излишно младия джентълмен… Според Джо най-добре било Гилман час по-скоро да смени квартирата си и да се сдобие с разпятие от някой добър свещеник като отец Иваницки например.

Докато слушаше тази безконечна тирада на бъбривия си съсед, Уолтър усети как мъртвешките пръсти на страха стискат все по-силно гърлото му. Естествено, не биваше да пренебрегва факта, че снощи полякът се е прибрал вкъщи порядъчно подпийнал, ала въпреки това самото споменаване на вещерското сияние беше от огромно значение за младежа. Точно такава искряща виолетова мъгла неизменно обкръжаваше старицата и острозъбото създание в онези ярки сънища, които предшестваха потъването му в исполинските бездни… В същото време мисълта, че външен наблюдател — при това бодърстващ, а не спящ — би могъл да зърне светлинка, явила се в кошмарите на Гилман, изобщо не се вписваше в рамките на разума и логиката. Откъде полякът би могъл да узнае нещо подобно? Нима студентът не само бродеше, но и говореше насън? Не, увери го Мазуревич, нищо подобно. Обаче Уолтър все пак беше длъжен да провери. Колкото и да не му се искаше да го прави, май нямаше друг избор, освен да попита Франк Елууд дали пък случайно не знае нещо повече…

Треска, кошмарни сънища, сомнамбулизъм, слухови халюцинации, притегляне от неведома звезда… а сега и подозрението, че говори насън! Трябваше да прекъсне занятията, да намали малко умственото напрежение, да се консултира с психиатър и да се вземе в ръце. Щом се качи на втория стаж, Гилман отиде пред стаята на Елууд и похлопа на вратата му, но никой не му отговори. Явно Франк не си беше вкъщи, каза си Уолтър и с неохота продължи нагоре по стълбите. Влезе вътре и седна на стола си, без да включва осветлението. Взорът му отново бе прикован на юг. Докато седеше в тъмното, изведнъж си даде сметка, че се вслушва напрегнато в тишината, сякаш се мъчи да долови някакъв — макар и съвсем слаб — звук откъм таванското помещение над главата си. И навярно си въобразяваше, ала му се стори, че по някое време вижда с периферното си зрение зловеща виолетова светлина, процеждаща се през микроскопичен процеп в ниския скосен таван.

Тази нощ сънищата му бяха още по-страховити. Виолетовото сияние искреше пред очите му като зарево от Преизподнята, а злокобната старица и противната плъхоподобна твар продължаваха да се приближават застрашително към него. Сякаш му се подиграваха, защото виеха и ръмжаха с нечовешки гласове, докато магьосницата чертаеше във въздуха невидими геометрични фигури с ръцете си. Близкото им присъствие изпълваше Гилман с такъв първичен страх, че той приветства с облекчение потапянето в грамадната мрачна бездна, изпълнена с чудовищния кънтеж на дяволските звуци. Този път обаче не изпита никакво удивление и любопитство, докато се носеше след стълпотворението от преливащи в ярки багри сфероиди и малкия полиедър. Точно обратното — във всяка секунда от полета си младежът бе пронизван от гибелни предчувствия за надвиснала над него невъобразима заплаха. По някое време отгоре и отдолу изникнаха необятни сливащи се повърхнини от изключително гладка субстанция и студентът изведнъж се озова в друго, съвсем различно пространство, което го заслепи с пронизващата си студена светлина, представляваща сюрреалистично съчетание от алено, жълто и индиговосиньо.