Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Лежеше проснат насред някаква грандиозна тераса, обрамчена от фантастична балюстрада и издигаща се на главозамайваща височина над безкрайна равнина, осеяна с безброй причудливи постройки. Пред взора му се разкриваха островърхи шпилове, фантастични кули, внушителни куполи и минарета, устремени към небето колони, увенчани с огромни хоризонтални дискове и гигантски подобия на мидени черупки, пресечени конуси с назъбени краища, колосални наклонени плоскости, като по чудо удържани в равновесие, както и всевъзможни комбинации от най-различни геометрични фигури като пирамиди, кубове, призми, конуси и така нататък. Някои бяха от камък, други — от метал, ала всички преливаха във великолепни багри на фона на ослепителното многоцветно сияние на приказния небосвод. Щом погледна нагоре, Гилман съзря в небето три грамадни огнени диска, намиращи се на различно разстояние от необикновено далечния, извит като дъга хоризонт, където се извисяваше начупена планинска верига. Младежът се обърна и видя, че зад него, докъдето поглед стига, се издигат безкрайни редици от амфитеатрално разположени тераси, подобни на тази, където се намираше в момента. Изумителният град под него явно беше с исполински размери, защото се простираше чак до хоризонта; поразен от мащабите му, Уолтър се надяваше само на едно — че от там няма да се надигне някой нов, съответстващ на големината му звук, защото съществото му просто нямаше да го понесе.

Той напрегна силите си, за да се надигне от пода на терасата, ала за негова изненада това му се удаде с лекота. Погледна надолу и забеляза масивните ъгловати плочи от настилката; първоначално му се стори, че са асиметрични, но после осъзна, че притежават някаква озадачаваща симетрия, която неговото съзнание не можеше да възприеме. Балюстрадата, обрамчваща терасата, стигаше до гърдите на Гилман и металните ѝ орнаменти бяха образец за забележително и несравнимо по своята изящност ваятелско изкуство. Въпреки че студентът не можеше да проумее какво точно представляваха отделните скулптури, преплетени по уникален начин в цялостната художествена изработка, в крайна сметка успя да различи някои елементи в горната част на парапета. Това бяха причудливи статуетки, високи дванайсет-тринайсет сантиметра, наподобяващи вертикално разположени бъчвоподобни цилиндри, издути по средата и стесняващи се в горния и долния си край. От най-широката им част, по линията на въображаемия екватор, радиално се проточваха тънки хоризонтални стъбълца, наподобяващи спици на колело, дълги около пет сантиметра. В основата и върха на всяка от вертикалните фигурки имаше странни звездовидни образувания с по пет триъгълни върха, разположени водоравно досущ като излизащите от центъра спици. Всички статуетки бяха поставени върху тънка метална лайстна и дали поради неголямата повърхност на звездообразните им основи, дали поради някоя друга причина, но на места се забелязваха липсващи фрагменти и отчупени краища, най-вероятно под влияние на неведомите природни стихии, бушуващи в този невероятен свят.

Когато Гилман най-сетне се изправи в цял ръст, босите му стъпала веднага доловиха топлината, струяща от причудливите каменни плочи, покриващи пода на терасата. Младежът се огледа наоколо и видя, че е съвсем сам; за негово облекчение, от вещицата и противния ѝ плъхоподобен спътник нямаше и следа. Той пристъпи към балюстрадата, за да надзърне отвъд перилата, където — на главозамайващите петстотин-шестстотин метра по-надолу — се простираше удивителният град. Докато съзерцаваше фантастичния пейзаж, до слуха му достигна ритмична смесица от мелодични свистящи звуци с различен тембър и височина. Запленен от приказната гледка, Уолтър искрено съжали, че не може да види отблизо обитателите на грандиозния мегаполис. След известно време студентът почувства как от продължителното взиране надолу започва да му се вие свят. Изгубил равновесие, той инстинктивно се протегна към балюстрадата и сграбчи с дясната си ръка една от причудливите статуетки. Тази светкавична реакция му попречи да се строполи на земята, ала деликатното съединение между металната лайстна и въпросния орнамент не издържа, отчупи се и необикновената фигурка остана в ръката му.

Изведнъж болезнено изостреният му слух долови някакво движение зад гърба му. Гилман тутакси се обърна и видя пет фигури, които се приближаваха към него. Те пристъпваха бавно и предпазливо, но в никакъв случай не можеше да се каже, че се прокрадват крадешком. В две от тях той веднага разпозна прегърбената вещица и противното зверче с острите зъби; само един поглед към останалите обаче бе достатъчен, за да го запрати в несвяст. Те бяха високи поне два метра и половина и изглеждаха по същия начин като статуетките от балюстрадата. Радиално разположените по екваториалната линия на издутите им туловища „спици“ всъщност представляваха дълги гърчещи се пипала. Съществата се придвижваха на звездовидните израстъци в долната си част, като протягаха и свиваха всеки от петте им лъча, все едно бяха крайници на кошмарен паяк.