Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Очите му постепенно привикнаха към виолетовото сияние и той видя как вещицата се навежда напред и му подава празната чаша над масата. Неспособен да контролира емоциите си, Гилман покорно се протегна и пое ритуалния бокал с двете си ръце, за да не го изпусне. За негова изненада се оказа, че съдът е доста по-лек, отколкото очакваше. В същия момент Кафявия Дженкин се изкатери от триъгълния отвор в пода и запълзя към младежа. Злокобната старица показа на Уолтър как трябва да държи чашата, а тя самата вдигна големия орнаментиран кинжал над невръстната си жертва. Междувременно противното острозъбо изчадие подхвана заклинанието на вещицата с пискливия си глас, а от време на време тя му пригласяше, хриптейки зловещо…

Студентът почувства как нарастващото му омерзение започва да разяжда ледената кора на безразличието, сковала чувствата му, и бокалът потрепери в ръцете му. Миг по-късно спускащото се към беззащитното детско телце острие окончателно разруши заклинанието, под чиято власт се намираше Гилман; той захвърли чашата, която иззвънтя като камбана, а ръцете му се стрелнаха напред, за да предотвратят чудовищното престъпление.

Младият мъж светкавично заобиколи масата, изтръгна кинжала от възлестите пръсти на старицата и го запрати настрани с такава сила, че огромният кинжал издрънча на пода и се плъзна към зеещото триъгълно отверстие, където пропадна. В следващия миг обаче Уолтър изгуби предимството на изненадата — ноктите на магьосницата се впиха в гърлото му и той зърна пред себе си изкривеното ѝ от нечовешка ярост и злост кошмарно лице. Уолтър почувства как верижката на евтиното никелово разпятие се врязва в шията му и през ума му мина смътната мисъл: „Ами ако кръстчето помогне?“. Ужасната старица притежаваше изключителна физическа сила, но докато затягаше желязната си хватка около гърлото му, студентът успя да напипа разпятието с треперещата си ръка и го извади изпод ризата си, вдигайки го пред лицето на вещицата, при което верижката се скъса.

Това определено имаше ефект и Кезия разхлаби хватката си до такава степен, че Уолтър съумя да разтвори сгърчените ѝ ноктести пръсти. Още малко и щеше да я задърпа към триъгълния отвор в пода, ала магьосницата сякаш получи отнякъде допълнителен прилив на енергия и се вкопчи с нова сила в гърлото му. Този път студентът реши да ѝ отвърне със същото и ръцете му се стрелнаха към гърлото на скверната старица. Преди вещицата да предугади какво е намислил, Гилман омота верижката на кръстчето около сбръчканата ѝ шия и бързо го затегна, прекъсвайки дишането ѝ. В последните мигове на агонията ѝ Уолтър усети няколко болезнени ухапвания по крака си и щом погледна надолу, видя как Кафявия Дженкин забива острите си зъби в глезена му. Силният ритник на Гилман обаче тутакси запрати изчадието към зейналия триъгълен отвор, където то изчезна от погледа му.

Младият мъж не знаеше дали старицата е мъртва; просто я блъсна на земята и я остави да лежи там. Сетне се обърна, погледна към масата и онова, което видя, едва не го лиши от последните остатъци здрав разум. Отвратителната плъхоподобна твар не си беше губила времето, докато Уолтър и вещицата бяха вкопчени в смъртна схватка. Усилията на студента се бяха оказали напразни; онова, което се бе опитал да предотврати, все пак се беше случило. Единствената разлика беше, че вместо от ритуалния кинжал, гръдният кош на детето бе пронизан от дългите зъби на Кафявия Дженкин, чиито нокти бяха разкъсали и вратлето му, след което уродливото създание беше взело захвърления на пода бокал и го бе напълнило с кръвта на момченцето.

Отвъд хълмовете в далечината отново запулсира нечовешкият ритъм на Великия Сабат; някъде там, помисли си Гилман, навярно се намираше и самият Черен човек. Смътните спомени за предишните му видения се сливаха в съзнанието му с откъси от математическите формули; студентът беше сигурен, че някъде в паметта му се пазят онези тайнствени фигури и ъгли , необходими за завръщането му в нормалния свят — за първи път без чужда помощ. Той вече знаеше, че се намира в запечатаното помещение над своята стая; но как точно щеше да се измъкне от тук — през наклонения под или стесняващото се пространство зад скосената стена? Според него нито едното, нито другото бе възможно. А дори и да успееше, нямаше ли просто да се прехвърли от един кошмар в друг, където стаята на Елууд, мансардата и целият вещерски дом не са нищо повече от зловеща, илюзорна проекция на обективната реалност? Младежът вече не знаеше къде е границата между безумните му съновидения и не по-малко плашещата действителност.