Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

През март 1931 година свирепа буря разруши покрива и комина на запустелия вещерски дом; огромна маса от натрошени тухли, почернели керемиди и прогнили греди се сгромоляса под собствената си тежест, пробивайки тавана на мансардата. Целият горен етаж бе задръстен от отломки и боклуци, ала никой не посмя да се доближи до развалините, докато не настана време вещерският дом да бъде сринат със земята. Развръзката настъпи през декември същата година, когато няколко работници с голяма неохота се заеха да разчистят някогашната квартира на Гилман.

Сред хаоса от отломки и строителни отпадъци, рухнали в стаята от таванското помещение над нея, работниците най-неочаквано се натъкнаха на обезпокоително откритие, чийто вид бе достатъчен, за да се обадят веднага на полицията. По-късно пазителите на реда на свой ред повикаха съдебен следовател и медицински експерти от университета „Мискатоник“. Необичайната находка представляваше купчина кости — на места счупени и раздробени — но без съмнение, човешки. Най-озадачаващото беше, че костите определено имаха неотдавнашен произход, макар че мястото, където се бяха намирали — тясната таванска стаичка с наклонения под — бе запечатано от десетки, ако не и стотици години. Според заключението на съдебния следовател част от костите са принадлежали на дете от мъжки пол, а другите (те бяха намерени сред парцаливите остатъци от някакви мръсно кафяви одежди) — на възрастна жена с изключително нисък ръст и тежко гръбначно изкривяване. Последвалото внимателно изследване на отломките и отпадъците разкри и голямо количество миниатюрни костици на плъхове, носещи странни следи от нечии остри зъби, чиято форма породи още повече въпроси и необичайни асоциации.

Освен тези биологични останки в мансардата бяха открити и множество старинни книги и ръкописи, потънали в дебел слой жълтеникав прах — единственото, което бе останало от другите, още по-древни свитъци. Всички оцелели артефакти бяха посветени на черната магия, при това на нейните най-сложни и ужасяващи проявления. Неотдавнашният произход на някои от манускриптите и досега си остава загадка, съпоставима единствено с намерените във вещерския дом човешки кости. Друга неразбулена енигма беше заплетеният, нечетивен и старомоден почерк на автора на голяма част от ръкописите; този почерк бе един и същ както в неотдавнашните фрагменти, така и в онези, които датираха — съдейки по състоянието им и водния знак на хартията — от най-малко сто и петдесет-двеста години преди описваните събития. Повечето хора обаче бяха единодушни, че най-голямата мистерия се крие в същността и предназначението на разнообразните и крайно необикновени предмети, породили сериозен интерес сред университетските преподаватели. Един от тези артефакти представляваше повредено копие на причудливата статуетка, предадена от Гилман на университетския музей, като се различаваше от нея главно по размерите си (беше доста по-голям), материала на изработката си (не метал, а камък с ярък, сияйно син цвят) и наличието на пиедестал със странна ъгловата форма, покрит с неразгадани до този момент йероглифи.

Множество археолози и антрополози и досега се опитват да разшифроват и разтълкуват странните изображения, инкрустирани върху ритуалния бокал, изработен от удивително лек метал. Още когато бе открит, полицаите забелязаха, че вътрешната му страна е покрита със странни, зловещи кафяви петна. Въображението на чужденците и по-възрастните местни жители пък бе разпалено от евтиното никелово разпятие, намерено сред отломките и обявено от суеверния Джо Мазуревич за кръстчето, което лично бе подарил на злочестия Гилман преди време. Според някои разпятието било замъкнато на тавана от плъховете, а други твърдят, че просто се е валяло някъде из ъглите на старата квартира на покойния младеж. Въпреки това от време на време полякът започва да шепне на слушателите си такива безумни и фантасмагорични теории, които никой здравомислещ човек не би приел за чиста монета.

Когато странно наклонената северна стена на мансардното помещение бе разтурена, се установи, че зад нея се крие огромна кухина, извеждаща на тавана под формата на триъгълно отверстие. За изненада на работниците, там почти нямаше отломки, но за сметка на това откритото в дългогодишния тайник ги изпълни с неописуем ужас. Долната му част представляваше истинска гробница, осеяна с безброй скелети на малки деца — както съвсем неотдавнашни, така и толкова стари, че се разпадаха на прах само при допир. Върху костите лежеше огромен кинжал с орнаментирана ръкохватка — тя поразяваше с изящната си, без съмнение, антична изработка — посипан с прах, мазилка и трески от рухналия покрив.